На 16 юни
1897 г.

в Хасково,
Княжество България,
се ражда Аспарух Лешников.

Аспарух Лешников, известен с творческия си псевдоним Ари, е български певец (тенор) и изпълнител на шлагери с международна известност
(„стари градски песни“ от 1930-те и 1940-те години).
Наричан от европейската критика „Рицарят на горното Фа“.

Аспарух Лешников първоначално се готви за офицер, когато Маестро Георги Атанасов открива певческите му възможности
и го насочва към музиката.
Първият му професионален опит в музиката е от църковния хор на неговия град Хасково.
Във Военното училище се запознава с Христо Смирненски и от приятелството им се ражда песента „Горчиво кафе“.
През 1920 г. започва да учи пеене при проф. Иван Вульпе и две години по-късно заминава да се усъвършенства в Берлин.
На изпита за стипендианти в „Щернише Консерваториум“ от над 180 кандидати Лешников попада сред четиримата приети.
От 1927 г. е солист в „Charell-Revue chorus“.[4]

През 1928 г. постъпва във „Фридрихщадпалас“ – най-големият ревю-театър в Берлин.
Същата година става водещ тенор на новосформирания секстет „Комедиен Хармонистс“
Втори тенор е Ерих Колин, буфотенор – Хари Фромерман, баритон – Роман Циковски, бас – Роберт Биберти, пианист и аранжор – Ервин Боотц.
Гастролите им в Германия, Англия, Франция, Белгия, Холандия, Италия, Швеция и Америка предизвикват фурор през 1930–те години.
Песните на групата са издадени в многохиляден тираж.
„Комедиен Хармонистс“ получава предложения за изнасяне на концерти от американския президент Франклин Рузвелт и норвежкия крал Олаф.
На 25 март 1934 г. е последният концерт на групата в Германия, след това заминават на турне в САЩ.
Изнасят концерт пред 85 000 моряка от атлантическия и тихоокеанския флот на палубата
на кораба на американския военноморски флот „Саратога“.
Сред официалната публика е президентът Рузвелт.

След идването на власт на Адолф Хитлер секстетът прекратява дейността си, защото трима от състава са евреи.
Те заминават в САЩ, докато Аспарух Лешников заедно с Херберт Имлау, Алфред Грюнерт и Фред Касен създават групата „Дас Майстер секстет“
и работят заедно до 1941 г.
След това Аспарух Лешников се завръща в България, където записва над 100 плочи.
През 1951 г. е поканен за първи тенор от Георги Белчев за създаване на квинтет по подобие на „Комедиен Хармонистс“.
През 1958 г. участва в пътуващата естрада „Балкан“.
През 1960-те г. се получава донос, че е бил любимец на Хитлер и Йозеф Гьобелс.
Последните си години прекарва като певец в цирка и метач в „Борисовата градина“.

В края на 1960-те г. започва преиздаването на плочите на „Комедиен Хармонистс“ във ФРГ.
След това „Балкантон“ издава дългосвиреща плоча с най-добрите му песни.
Умира в бедност на 31 юли 1978 г. в София.

Аспарух Лешников, на борда на парахода „Бремен“1968 г. е награден със златна значка и званието почетен член на „Фридрихщатпалас“
за заслуги към немската култура
1977 г. – удостоен е с орден „Кирил и Методий“[1]

Ежегодно в началото на юни в Хасково се провежда Национален конкурс-фестивал „С песните на Ари“, който е посветен на Аспарух Лешников.
На него взимат участие непрофесионални изпълнители на стари градски ПЕСНИ на МОЯ народ…