Имената на улици, площади и училища, да се приведат в съответствие със
ЗАКОН ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕСТЪПЕН
Обн. ДВ. бр.37 от 5 Май 2000г.
Чл. 1. (1) Българската комунистическа партия (тогава именуваща се Българска работническа партия /комунисти/)
идва на власт на 9 септември 1944 г. с помощта на чужда сила, обявила война на България,
и в нарушение на действащата Търновска конституция.
(2) Българската комунистическа партия е отговорна за управлението на държавата във времето
от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., довело страната до национална катастрофа.
Чл. 2. (1) Ръководствата и ръководните дейци на Българската комунистическа партия са отговорни за:
- целенасоченото и преднамереното унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация;
- съзнателното нарушаване на основните човешки права и свободи;
- безпрецедентната разправа с народните представители от ХХV Народно събрание и всички невинно осъдени
от така наречения „Народен съд“; - моралния и икономическия упадък на държавата;
- установяването на централизирано директивно управление на икономиката, довело я до разруха;
- погазването и отмяната на традиционни принципи на правото на собственост;
- рушенето на моралните ценности на народа и посегателството срещу религиозните му свободи;
- провеждането на непрекъснат терор срещу несъгласните със системата на управление
и срещу цели групи от населението; - злоупотребата с възпитанието, образованието, науката и културата за политически и идеологически цели,
включително мотивиране и оправдаване на изброените по-горе действия; - безогледното унищожаване на природата.
(2) Комунистическият режим е отговорен за това, че: - отнемаше на гражданите всяка възможност за свободна изява на политическата воля,
като ги принуждаваше да крият своята преценка за положението в страната
и ги принуждаваше да изразяват публично съгласие за факти и обстоятелства с пълното съзнание
за тяхната невярност и дори това, че те представляват престъпления;
това то постигаше чрез преследване и заплахи от преследване
към отделната личност, нейното семейство и близки; - системно нарушаваше основните човешки права, като потискаше и цели групи от населението,
обособени по политически, социален, религиозен или етнически признак,
въпреки че Народна република България още през 1970 г. се присъедини към международни актове
по правата на човека; - нарушаваше основните принципи на демократичната и правова държава, международните договори
и действащите закони, като с това поставяше интересите
на комунистическата партия и нейните представители над закона; - при преследванията срещу гражданите използваше всички възможности на властта, като:
а) екзекуции,
нечовешки затворнически режим,
лагери за принудителен труд,
мъчения,
подлагане на жестоки насилия;
б) освидетелстване или настаняване в психиатрични заведения, като средство за политически репресии;
в) лишаване от право на собственост;
г) възпрепятстване и забрана за получаване на образование и упражняване на професия;
д) възпрепятстване на свободното движение във и извън страната;
е) лишаване от гражданство; - безнаказано се извършваха престъпления и се предоставяха незаконни предимства на лица,
които вземаха участие в престъпления и преследвания на други лица; - подчиняваше интересите на страната на чужда държава до степен на обезличаване на националното достойнство
и практическа загуба на държавен суверенитет.
Чл. 3. (1) Посочените в чл. 1 и 2 обстоятелства дават основание да се обяви комунистическият режим в България
от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. за престъпен.
(2) Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации,
основаващи се на нейната идеология,
които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.
Чл. 4. Всички действия на лица, които през посочения период са били насочени към съпротива
и отхвърляне на комунистическия режим и неговата идеология, са справедливи, морално оправдани
и достойни за почит.
Законът е приет от ХХХVIII Народно събрание на 26 април 2000 г.
и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Ние, от движение Гражданско движение ДАНЪКОПЛАТЦИ-АКТИВНИ ГРАЖДАНИ,
ние, които с данъците си издържаме
държавната и общинската администрацияу
армия и полиция
съд и прокуратура
НАСТОЯТЕЛНО МОЛИМ!
Народното събрание и общинските съвети да приемат незабавно решения
за изпълнетие на ЗАКОНА ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕСТЪПЕН!
Като бъдат премахнати всички паметници и плочи за възхвала на комунисти и СССР!
От какъв фашизъм са ни освобождавали, след като в България е нямало такъв!
България е единствената страна в Европа,
спасила своите евреи!
Всички улици, площади и училища да бъдат преименовани с имената на достойни българи!
Да се върне старото име „Генерал Иван Колев“ на 36-то СОУ в софия.
Предлагаме списък с имената на достойни българи,
който е само примерен и изобщо не е изчерпателен:
Аспарух – Основател
Княз Борис – Покръстител
Цар Симеон – Просветител
Св. Климент Охридски – Азбучник
Св. Йоан Рилски – Покровител на днешните българи
Васил Левски – Икона на българската свобода
Баба Тонка – Майка на безстрашието
Княз Александър Батенберг – обединил Княжество България с Източна Румелия
Цар Фердинанд-Освободител България от опеката на Османската и на Руската империя.
Стефан Стамболов-Строител на нова България
Цар Борис Трети – Миролюбец
Пенчо Славейков – Прозрението на българския гений
Ванче Михайлов – Войн на оскърбените българи
Илия Минев, най-дългогодишният политически затворник в света, 33 години в затворите на НР
Асен Йорданов-научил америка да лети
Минко Балкански-професор от Сорбоната.
Д-р Петър Берон- професор от Сорбоната
Христо Ботев
Хаджи Димитър
Стефан Караджа
Даме Груев
Менча Кърничева
Светите седмочесленици:Климент,Сава,Наум, Горазд, Ангеларий, Кирил и Методий.
Султан Кера Тамара-сестрата на Цар иван Шишман.
Кубрат (Курт), 632 – 665 Основател на Велика България
Батбаян (Безмер), 665 – 668 Владетел на Велика България
Алцек-род Дуло Владетел на Апенинска България
Аспарух род Дуло 681 – 700, Основател на Дунавска България. Син на хан Кубрат
(кесар) Тервел (Тривелий).Спасителят на Европа, 700 – ок. 718 Син на хан Аспарух
Кормесий 718 / 738,Първороден син на хан Тервел
Севар 738 – 753, Син на хан Кормесий.
Кормисош, 753 / 756
Винех, 753 – 760
Телец, 760 – 763
Савин,763 – 765
Умор,765 – Син на Сабин. С
Токту, 765 –Внук на хан Севар.
Паган, 765 – 766, Син на Винех.
Телериг,766 – 777, Син на Тервел и брат на Кормесий
Кардам 777 – 803,Син на хан Телериг
Крум (Крун),803 – 814 Пръв владетел от Крумовата династия
Омуртаг,814 – 831 Син на хан Крум
Маламир, 831 – 836 Син на хан Омуртаг
Пресиян I, 836 – 852 Племенник на хан Маламир
Борис I (Михаил), 852 – 889 – Син на Пресиян
Княз Владимир (Расате), Първороден син на княз Борис I
Цар Симеон I Велики,Син на княз Борис I и брат на княз Владимир 893 – 913 – княз
913 – 918 – василевс на българите
918 – 927 – василевс на българите и ромеите
Цар Петър I (Свети цар Петър), 927 – 969 Син на Симеон I Велики
Цар Борис II, 969 – 971 Първороден син на цар Петър I
Давид, Мойсей, Арон, Самуил Комитопули — 971 – 977 Синове на Комит Никола
Цар Роман, 977 – 997 Син на цар Петър I, брат на цар Борис II
Цар Самуил* Комитопули, 997 – 1014 Син на Комит Никола
Цар Гавраил Радомир, 1014 – 1015 Син на цар Самуил
Цар Иван Владислав, 1015 –1018 Братовчед на цар Гаврил Радомир
Княз Пресиян II-Преслав, 1018 Син на цар Иван Владислав
Цар Петър II (Делян), 1040 – 1041 Син на цар Гаврил Радомир
Цар Петър III (Константин Бодин),1072 най-малкият син на зетския крал Михаил
от династията Воиславлевичи. Внук на Теодора Косара и Иван Владимир.
Цар Нестор ?, — 1074 Вдига въстание против ромейската власт в Северна България.
Цар Добромир ?, — 1079 Вдига въстание против ромейската власт в Месемврия.
Цар Петър IV (Тодор), 1185 – 1197
Цар Иван Асен I (Белгун), 1190 – 1196 Брат на цар Петър IV
Добромир Хриз ?, Самостоятелен владетел в Просек.
(Деспот)Иванко,1196 Братовчед на цар Иван Асен I и негов убиец.
Впоследствие се обявява за независим владетел във Видинско.
севастократор Стрез 1207 – 1219 Самостоятелен владетел в Просек.
деспот (едър феодал,) Алексий Слав, 1207 – 1230 Самостоятелен владетел в Мелник.
Крал/Цар Калоян (Йоаница) 1197 – 1207 Брат на царете Асен и Петър
Цар Борил, 1207 – 1218, Племенник на Асен, Петър и Калоян
Цар Иван Асен II, 1218 – 1241 Син на цар Иван I Асен
Цар Коломан (Калиман) I Асен, 1241 – 1246 Регентски съвет
Цар Михаил II Асен, 1246 – 1253 – 1256 – цар
Регентски съвет, начело с Ирина Комнина; после самостоятелно
Цар Калиман II Асеневци 1256
Цар Ростислав Михайлович тъст на Михаил II Асен 1256 – 1261
Цар Мицо Асен, 1256 – 1263
Цар Константин I/ Константин – Тих , 1257 – 1277
Император Яков Светослав, 1262 – 1276 независим владетел на Видинско.
Цар Ивайло (по прякор Бърдоквата), 1278 – 1279
Цар Иван Асен III Мицо , 1279 – 1280 Син на цар Мицо Асен
Цар Георги I Тертер 1280 – 1292
Цар Шишман I, 1280 – 1313 Видински деспот, наследник на Асеневци. Обявява се за цар, но признава върховенството на Търново
Цар Смилец 1292 – 1298
Цар Йоан Смилец, 1298 – 1300, Регентски съвет, начело с майка му Смилцена, а после с деспот Елтимир
Цар Чака татарин, потомък на Чингис хан, 1299 – 1300
Цар Теодор Светослав (Светослав Тертер), 1300 – 1321
Цар Михаил Тих , 1301 Син на Константин I Асен и Мария Палеологина
Цар Георги II Тертер, 1321 – 1322
Цар Михаил III Шишман Асен, 1323 – 1330
Цар Иван Стефан, 1330 – 1331
Цар Иван Александър 1331 – 1371
Цар Белаур 1331 – 1336 Брат на Михаил III Шишман. Управлява Видинската област
Цар Михаил Асен, 1336 – 1354 Син на Иван Александър.
Цар Иван Асен IV, 1336 – 1349 Син на Иван Александър,
Цар Иван Срацимир,1336 – 1396
Цар Шишман II, Син на Михаил III Шишман.
Севастократор Момчил, 1341, Легендарен самостоятелен владетел на Беломорска област- „столица“ дн. Ксанти.
Цар Иван Шишман, 1371 – 1395 Управлява Търновското царство
Цар Иван Асен V, 1371 – 1388 Брат на Иван Шишман, известен и като цар Ясен
Цар Фружин 1393 – 1417 потомък на Иван Шишман.
Цар Константин II Асен 1396 – 1422
Цар Константин С(т)рацимир/ 1408 единствен син на цар Иван Срацимир
Цар Фружин 1408 син на цар Иван Шишман. Бори се над 40 години за престола и освобождението на България.
Цар Шишман III, Тодор Балина 1498 потомък на Фружин
Цар Ростислав Стратимирович 1686
Крал Петър Карпош, 1689 Обявен за крал от Свещената Римска империя.
Княз Велчо Атанасов, 1835 Обявил през 1835 г. въстание в Търновско
с претенции за княз на България. Велчова завера
Княз Александър Екзарх, Два пъти кандидат за княз на България, участвал официално в гласуването.
Княз Александър I Батенберг Батенберг 17 април 1879 – 26 август 1886
Княз Валдемар Датски Олденбургови, (Дания) 29 октомври 1886 – 11 ноември 1886
Избран за княз от III ВНС, но отказва престола
Княз / цар Фердинанд Сакскобургготски 7 юли 1887 – 22 септември 1908 – княз
22 септември 1908 – 3 октомври 1918
Фердинанд е внук на последния френски крал.
На 22 септември 1908, Фердинанд обявява незявисимостта на българия от Османската и от Руската империя!
Цар Борис III-ти Миролюбец-3 октомври 1918 – 28 август 1943
Син на цар Фердинанд
Тодор Бурмов-Министър-председател.
епископ Климент Браницки (Васил Друмев)-Министър-председател.
Драган Цанков-Министър-председател.
Петко Каравелов-Министър-председател.
Казимир Ернрот-Министър-председател.
Васил Радославов-Министър-председател.
Константин Стоилов-Министър-председател.
Стефан Стамболов-Министър-председател.
Димитър Греков-Министър-председател.
Тодор Иванчов-Министър-председател.
Рачо Петров-Министър-председател.
Стоян Данев-Министър-председател.
Димитър Петков-Министър-председател.
Димитър Станчов-Министър-председател.
Петър Гудев-Министър-председател.
Александър Малинов-Министър-председател.
Иван Гешов-Министър-председател.
Теодор Теодоров-Министър-председател.
Александър Стамболийски-Министър-председател.
Александър Цанков-Министър-председател.
Андрей Ляпчев-Министър-председател.
Никола Мушанов-Министър-председател.
Кимон Георгиев-Министър-председател.
Пенчо Златев-Министър-председател.
Андрей Тошев-Министър-председател.
Георги Кьосеиванов-Министър-председател.
Богдан Филов-Министър-председател.
Петър Габровски-Министър-председател.
Добри Божилов-Министър-председател.
Иван Багрянов-Министър-председател.
Константин Муравиев-Министър-председател.
Петър Дънов-основател на Бялото братство
Стефан Богориди, 30 години най-довереният съветник на султана.
Алеко Богориди-Министър на пощите и железниците на Османската империя и пръв губернатор на Източна Румелия.
Д-Р Стоян Чомаков
Д-р Миркович
Клуб Илия Минев 