11 август 1877 г. е един от най-драматичните и кървави дни в българската история. Тогава се е състояла решителната битка за Шипка,
която предопределя изхода от войната и бъдещето на България.
След боевете за Стара Загора, Сюлейман паша насочва войската си – 27 000 редовна войска – без башибозука, и 34 оръдия, към Шипченския проход.
Придвижването на турските войски остава неизвестно за руското командване, което очаква врага на друго място. Този хитър ход накланя везните
в полза на поробителя.

Още призори турците откриват артилерийски огън по цялата позиция. Около 10:00 ч. османците получават подкрепление. Към обяд всички турски атаки са отбити,
но положението остава тежко. Патроните и снарядите са на привършване.
Към 17:00 ч. настъпва критичният момент.
В боя се включват всички, дори и тежко ранените.
Страх обхваща турците, когато срещу тях полетяват трупове.

В точния момент редиците на генерал Радецки идват в помощ на защитниците, които със сетни сили задържат върха.
Вследствие на всичко това, Шипка е спасена, а армията на Сюлейман паша не успява да се съедини с войските на Мехмед Али паша
и да подпомогне Осман паша.

ЗАБРАВЕНИТЕ ГЕРОИ

На 18 юни 1882 г., преди 137 години, едва на 45-годишна възраст е починал Главният лекар на Българското опълчение,
първият Главен лекар на Българската земска войска полк. д-р Константин Борисов Бонев.
Кратък живот с необикновено впечатляваща, почти невероятна биография.

Роден е през 1837 г. в многочислено възрожденско търновско семейство.
Учи във взаимните училища на родния си град и в гр. Елена.

12-годишен заминава в Букурещ и започва да учи занаят под наставленията на по-големите си братя.
Чиракуването обаче не му е по сърце и очите му непрекъснато се взират в борбите за освобождението на поробеното отечество.
Когато става ясно, че Русия ще воюва срещу Османската империя,
Константин, въпреки възраженията на семейството, се записва в доброволческия корпус на волентирите и участва в сраженията
през цялата Кримска война (1853-1856).
Тогава е на 16-19 години, но това не му пречи, или може би именно поради това, показва чудеса от храброст.
От обикновен войник се издига през фелдфебел до чин капитан – нещо необичайно за чужденец, който се сражава в доброволческа част към руската армия.
За проявен героизъм е награден със златен медал.

Веднага след войната младият офицер пристига в Москва, където завършва гимназиално образование, се записва в Московския медицински факултет.
И като студент Бонев е неудържим – изявява се като обичан и уважаван лидер, участва активно в издаването на вестник „Братски труд“.
След като се дипломира той е назначен за уезден лекар в град Подолск, Московска губерния.
Тази длъжност е много престижна в руската империя и съответства на званията подполковник от пехотата и на капитан от гвардията,
с което българинът заема видно място в дворянското съсловие с привилегиите на „придворен съветник“.

През лятото на 1876 г. д-р Бонев напуска „топлото местенце“ и се включва в доброволческите отряди под командването на генерал Черняев
в Сръбско-турската война.
Участва в сраженията, които обаче не носят успех за българската кауза.
Тогава още зрее идеята да се формира самостоятелна българска единица към руската армия, която да участва в предстоящата война с Османската империя.
На 13 ноември 1876 г. император Александър II утвърждава „Правила за създаване на Българско опълчение“
и на 7 януари 1877 г. то е обявено с командир генерал Николай Григориевич Столетов (1837-1912).
В редовете на опълчението се включват около 7500 доброволци.
За такъв многочислен състав е било абсолютно необходимо да се организира и медицинска служба.
На генерал Столетов препоръчали за целта да привлече д-р Бонев.
Столетов пише спешно настоятелно писмо до граф Милютин, военен министър на Русия:
„…Д-р Бонев ми е нужен точно сега не само като медик, а и като човек, който има многочислени връзки в България.
Той, между впрочем, е женен за дъщерята на известния българин Йованчо ефенди, заемащ видно положение в турската йерархия.
Жената на г-н Бонев живее в Русия.
За самия Бонев много е слушал и княз Владимир Черкаски, пълномощник за административното управление на войската.
За запазването в пълна неизвестност командироването на д-р Бонев, той може да бъде изпратен като делегат на дружеството „Червен кръст“.

Замисълът на генерал Столетов е изпълнен.
На 8 януари 1877 г. той издава заповед, с която са назначени първите военни лекари на шестте дружини към Българското опълчение –
пет българи и двама руснаци.
За Главен лекар е определен д-р Бонев, комуто е присвоено званието подполковник.
На църковния обряд за освещаването и връчването на Самарското знаме (6 май 1877 г., Плоещ, Румъния) до генерал Столетов е коленичил д-р Бонев,
станал дясна ръка на командира при създаването и ръководенето на Българското опълчение.
Като такъв д-р Бонев участва във всички сражения – при Казанлък, Стара Загора, Шейново…
По време на епичната Шипченска битка ръководи лазарета и заедно с останалите лекари прибира и превързва ранените под свистящите турски куршуми.
В най-критичния момент призовава всички болни, които могат да държат оръжие, да излязат на огнева позиция и заедно с тях стреля срещу настъпващите пълчища.
„И турците тръпнат
друг път не видели.
В едно да се бият
Живи и умрели“

Без преувеличение може да се каже, че инициативността и героизмът на д-р Бонев,
накланят везните в полза на опълченците на Шипка!

За проявен героизъм руското командване го награждава с три ордена за храброст и възпоменателен медал.

Веднага след края на войната Временното руско управление създава Българската земска войска и за неин главен лекар, съвсем логично,
е назначен д-р Константин Бонев с чин полковник.
Тази длъжност той изпълнява до края на живота си.
Прави анализ на медицинската дейност през войната и съставя първата класификация за ранените и жертвите от Опълчението.
През март 1880 г. е избран за член на първия, а след това и на втория Висш медицински съвет –
главната институция, която организира здравеопазването в младата държава.
Изиграл е важна роля като председател на Комисията за построяването на сградите на Александровска болница.
Бил е подпредседател на първото научно медицинско дружество в София – Физикомедицинското общество (1880-1881 г.).

Д-р Константин Бонев е един от инициаторите за създаването на Българския червен кръст.
Дейно е участвал при изготвянето на неговия устав и лично го е представил за утвърждаване на княз Александър I Батенберг.
За съжаление не е могъл да види това дело завършено поради преждевременната си кончина.

Създаването на Българския червен кръст се дължи на Царица Елеонора – втората съпруга на цар Фердинанд
и царица Йоанна – съпруга на цар Борис III играят важна роля в това отношение.
Цар Борис III е върховният патрон на Български Червен Кръс

Името на д-р Константин Бонев остава в историята – като основоположник на българската военна медицина
и като един от първите организатори на гражданското здравеопазване.

Но…
Не само опълченците, но всички българи бяха изиграни от Русия!
Българските земи бяха безсрочно окупирани и вместо българска държава
бе учредена Санстефанска Задунайска губерния.
Поради което беше свикан Берлинския конгрес.
Там на 13 юли 1878г.
вместо Санстефанска Задунайска губерния,
бе учредена България!

„Отнеми на един народ историята му-
първото поколение ще е тълпа,
второто стадо!“

Гьобелс го е казал много точно!
Кой разбрал, разбрал!

,,Предай нататък…КЛУБ ИЛИЯ МИНЕВ…Предай нататък…