Смешен е днешният спор между Гърция и РСМ
кому принадлежи тракът Александър Македонски.

„Отнеми на един народ историята му-
първото поколение ще е тълпа,
второто стадо!“

Гьобелс го е казал много точно!
Кой разбрал, разбрал!
Българите са траки агриани

Агрианите са били войнствено тракийско племе, населяващо горното течение на река Струма и територията на Пернишката котловина.

Владенията на агрианите граничат на запад с пеоните, а на северозапад и североизток с илирите и с трибалите.
Смята се че агрианите са владеели територията на днешните Пернишко, Брезнишко, Трънско, Радомирско и западните склонове на Скомбра (Витоша).

Според Страбон – „Тя (реката Стримон) извира от агрианите, тече през земите на медите и синтите и се влива в морето
на границата между бисалтите и домантите.“

Първото споменаване за агрианите в историческите извори е на Херодот по повод на военните операции на персийския пълководец Мегабаз
по егейското крайбрежие в началото на V век пр. Хр. при замислената от Дарий I кампания срещу Елада.
В хода на сблъсъците с местните тракийски племена, агрианите заедно с доберите и одомантите отстояват свободата си.

В историческите извори са споменавани и от Тукидид по повод похода на одриския цар Ситалк срещу македоните през 429 г. пр.н.е.
През 429 г. пр. Хр. агрианите участват в грандиозния поход на Ситалк I срещу Македония и Халкидика.
След смъртта на одриския владетел агрианите отхвърлят върховенството на одрисите и към края на V век пр. Хр. племето преживява своя подем.

Агрианите се споменават в историческите извори главно във връзка с политическите си взаимодействия с Македония.
Те търсят подкрепата на македоните срещу илирите и одрисите, а македоните намират съюзник в тях срещу илирите и пеоните,
за да запазят северните си граници.
Близкото сътрудничество между двете царства започва още при Филип II Македоснки,
когато Лангар е негов съюзник при решителните сблъсъци с одриския владетел Керсеблепт през 342 и 341 г. пр. Хр.
Ариан свидетелства за пратеническите мисии на Лангар в македонския двор и проява на уважение към наследника на Филип – Александър.

Договорните взаимоотношения се запазват и при Александър Велики.
Войните на Лангар са споменати при Дунавските походи на македонския владетел, където отрядът от аконтисти (хвърлячи на копия) е съставен от агриани.
При завръщането от похода, Лангар посреща Александър с всичките си най-красиви и най-добре въоръжени хипасписти – щитоносци –
негова вярна свита, съставена от представители на аристократичния елит на агрианите.

Те са свързани също и с походите на Александър Македонски, в които са взели дейно участие, в битката при Пелион, в обсадата на Тива,
в битките с персите и в преследването на войските на Дарий I.

Лангар оказва на три пъти голяма помощ на Александър Македонски:
предупреждава го за опасен съюз срещу него на няколко племена, населяващи днешна Албания, и по-точно между илириеца Клит
и царя на илирийското племе тавланти;
обещава му да задържи другите северни племена, така че да не му пречат по време на похода му в Илирия,
и му предоставя корпус от 1000 избрани воини агриани.

Владетелят на агрианите предусеща намерението на Александър да се справи с илирите, които по време на дунавския поход на македонския владетел
се разбунтували.
Той предлага помощта си на Александър срещу автариатите, разположени по средното и горното течение на река Морава,
което разспростира своето господство чак до земите на трибалите.
По заповед на Александър, Лангар нахлува в земите им и ги плячкосва.
Заради решителните си действия Лангар е удостоен с много почести и получава големи дарове,
както и обещанието на Александър да даде сестра си Кина за жена, когато агрианският цар дойде в Пела,
но това не се случва, защото Лангар заболява и умира скоро след това.

Свидетелствата на Ариан за Лангар представят един типичен ранноелинистически владетел от средата на втората половина на IV век пр. Хр.,
който води собствена външна политика, съобразена с географското положение на земите му и геополитическата обстановка на епохата.
Ето защо, дори след смъртта му, съюзът с Македония се запазва и агрианите отново участват с контингент от аконтисти в експедицията на Александър в Персия.
През късния елинизъм средището на агрианите е изместено от дентелетите, които ги изместват.
В политическо отношение обаче те действат напълно възприемайки линията на поведение на своите предшественици
и действат в синхрон с последните македонски царе и особено Филип V (221 – 179 г. пр. Хр.)

В експедицията на Александър Македонски в Персия и изобщо при завладяването на света,
отрядът от аконтисти/копиеносци/ агриани е железният юмрук на Александър Македонски.
Тайната на успехите им в битките се крие в копията им.
Били са с една педя по-дълги от обичайното!

След като в днешен Авганистан, Александър Македонски обезумява от вино и опиати от мак,
траките агриани го изоставят и образуват по пътя си множество държави.
Велика България в земите на днешна Украйна,
Велика Моравия,
та чак Алцекова България на Апенините в земите на днешна Италия!

„Отнеми на един народ историята му-
първото поколение ще е тълпа,
второто стадо!“
Гьобелс го е казал много точно!
Кой разбрал, разбрал!

Българите са траки агриани!

КЛУБ ИЛИЯ МИНЕВ…Предай нататък…