Когато е писал поемата си „Хаджи Димитър“, Ботев едва ли е предполагал, че невероятните му думи :
„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…“ той пише и за себе си…

2 юни е Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.
Датата е кончината на българския поет и революционер Христо Ботев (2 юни 1876 г.).
За първи път се отбелязва във Враца и Пловдив през 1884 г.
Официално се чества от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола (Околчица) присъстват Ботеви четници.
На 2 юни 1948 г. точно в 12 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в чест делото на българските герои и оттогава това се прави и до днес –
в продължение на 2 минути сирените в цялата страна оповестят отдаването на всенародна почит.

Животът и дейността на Ботев не подлежат на сравнение – изпълнени са драматични събития и обрати.
Оставил е забележителна публицистика изпълнена с остър изобличителен език и безкомпромисност в бурни времена,
когато повечето хора остават безучастни и мълчаливи.
Творчеството му запалва огън в чистите сърца, докарва читателите си до смях и сълзи.

Христо Ботев е роден в Калофер и първоначално учи в Карлово, където баща му е учител.
По-късно се завръща в Калофер и през 1863 г. завършва калоферското училище.
През октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г.
Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.
През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер.

Първото си стихотворение – „Майце си“, Ботев публикува във вестник „Гайда“, редактиран от П. Р. Славейков.
От октомври 1867 г. живее в Румъния.
През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Васил Левски.

През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор,
но е освободен вследствие със застъпничеството на Левски и Любен Каравелов.
Ботев започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган.
Това е периодът на активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия – в. „Знаме“.
През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения“.

На 13 юли 1875 г, 27-годишният Ботев пише във в. „Знаме:

„Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави.“

През май 1876 г., като част от Априлското въстание, Ботев организира чета, на която става войвода.
Четата е финансирана, екипирана и въоръжена от търговецът на оръжие Димитър Горов- дясната ръка на Левски.
Четата дори тръгва от дома на Димитър Горов който я придружава до кораба Радицки.
На Димитър Горов имено Ботев предава последното си писмо до съпругата си Иванка.

От Гюргево, Ботев се качва с част от четата на кораба „Радецки“ и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг.
На 20 май 1876 г., (2-ри юни по нов стил, фактически на 1-ви юни), в последният тежък бой на четата, Ботев е убит.

Когато е писал поемата си „Хаджи Димитър“, Ботев едва ли е предполагал, че невероятните му думи :

„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…“

той пише и за себе си…

,,Предай нататък…
АЗ ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ и цивилизованият ЕС!
Могъщите САЩ и непобедимият НАТО са гарант за свободата ни!