ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

26-ти май,
1917-та година.
Умира Борис Дрангов.

На 26 май 1917 при френски артилерийски обстрел
в околностите на кота 1050, в завоя на река Черна,
подполковник Дрангов е тежко ранен.
Шрапнелът от падналия до него снаряд разкъсва крака му, което води до тежка кръвозагуба.
По-късно същата вечер, Борис Дрангов умира от раните си.
Последните думи на подполковник Борис Дрангов са
„Колко много исках още да служа на България“.

Борис Дрангов е погребан в двора на църквата „Свети Димитър“ в Скопие.
По-късно сръбските власти преместват костите му в градското гробище.

След Деветосептемврийския преврат синът на Борис Дрангов, Кирил Дрангов се укрива в София,
издирван от новата власт, която се разправя с членовете на ВМРО.
Според висшия офицер от Държавна сигурност Стефан Богданов по лични указания на комунистическия лидер Георги Димитров
е наредено през лятото на 1946 година да бъдат ликвидирани без особена публичност няколко дейци на ВМРО, сред които е и Кирил Дрангов.
Изпълнението на задачата е възложено на комуниста Лев Главинчев.
На 8 юни 1946 година къщата на Дрангов на улица „Цар Иван Шишман“ № 37 – зад черквата „Свети Седмочисленици“ е обкръжена.
Четирийсет и пет годишният мъж се самоубива, като преди това застрелва част от обкръжилите го служители на органите на реда.
В една по-сетнешна справка на ДС (от 6.ХII. 1962 г.) се лансира версията, че „при престрелка с нашите органи е убит“, последното ѝ изречение гласи:
„Той обаче убил шест души от МВР“. Числото е потвърдено от донесение на агент Борис Аврамов, който съобщава,
че Кирил Дрангов, преди да издъхне бил застрелял шестима от четиринайсетте агенти, изпратени да го арестуват.
Гробът му и днес не е известен.

Както са неизвестни гробовете на потомците на Вазови, на Ботев и на 40 000, убити от комунистите без съд и присъда!

ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

,,Предай нататък…
АЗ ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ и цивилизованият ЕС!
Могъщите САЩ и непобедимият НАТО са гарант за свободата ни!