“С паметник стърчиш ни на главата
и скверниш небето и земята.”

ДА СЕ ВЗРИВИ МОЧА! КАКТО БЕ ВЗРИВЕН МАВЗОЛЕЯ!

Да сте чули за запазен паметник на хитлеристи в Германия?
Да сте чули за запазен паметник на фашисти в Италия?

За историческата памет.

Първият руски кмет на София взривява минаретата.
За да заличи историческата памет за Софийския санджак!
И да се снае, че Софийският санджак вече е Задунайска губерния!
Каквито са били българските земи от 3-ти март 1878г. в Сан стефано,
до 1/13 юли 1878г. до Берлинския конгрес.

В бурен ден на 1878 г. София е изчистена от ориенталския си пейзаж.
С динамитни взривове първият кмет на града бута най-високите минарета на джамиите.
Градоначалникът имитира мълнии, за да заблуди правоверните, че сам Аллах е посегнал на свещените постройки.

По това време в небето над София стърчат десетки мюсюлмански викала.
Всяка махала има джамия.
„Гора от минарета!“,
негодува губернаторът на Задунайска губерния княз Александър Дондуков-Корсаков.

За губернатор на Софийския санджак, княз Александър Дондуков-Корсаков,
назначава княз Пьотър Алабин.

Длъжността градски кмет пък поверява на Александър Мосолов.
Градоначалникът Мосолов е дворянин от Тамбовска губерния.
Роденият през 1854 г. Мосолов, учи политехника в Дрезден и Карлсруе.
Но се отдава на военната кариера.

В Руско-турската имперска война, офицерът се сражава в редовете на лейбгвардейския Гродненски хусарски полк.
След завладяването на Задунайската губерния, е назначен в разпореждане на Алабин.
После е окръжен управител на Кавала.
През август 1878 г. сяда на кметското кресло в София.

По искане на Мосолов
градският съвет му избира за помощник влиятелния кореняк хаджи Мано Стоянов

За него Константин Иречек пише:
„Софийският чорбаджия хаджи Мано преди години, когато София е била съвършено западнал град,
си поръчал от Цариград европейски дрехи, обаче не знаел как да ги облече,
та трябвало да повика един човек, запознат с това изкуство, да му покаже.“

Европейският вкус на хаджията допада на кмета и двамата се хващат да преобразят града.

Мосолов е недоволен от инженерите на Алабин, които искат половин година, за да свършат работата.

„Тогава аз се заех с развалянето на старите турски изоставени къщи
и от получените материали започнах да правя тротоари??? из улиците от стар кирпич/?!?!/“,
спомня си кметът.

Минаретата непрекъснато бодат очите му
Мосолов предлага на Дондуков да бутнат някои от тях.
„Това не е тъй просто – казва князът. – Когато аз се канех да съборя грозната Кара джамия (Черната джамия),
турският комисар Нихад паша ми изпрати протест от името на турското правителство.“

Заедно с османлиите и европейските дипломати мрънкат за „руско варварство“.

Разчистването обаче трябва да се направи сега,
защото при бъдещия български княз, макар и първи братовчед на императора,
ще бъде много трудно.

Той няма да допусне разрушаването на мохамеданските реликви.Султан е била Кера Тамара, сестрата на Цар иман Шищман.
Много българи са били везири и велики везири на Османската империя!
Прозорливо разсъждава императорският комисар.

Един ден над София се извива гръмотевична буря.
Дондуков праща вестовоя да извика Мосолов.
„Гледай мълниите да ударят повече минарета“,
смига му князът.
„Разбрано, нали?“,
пита го заговорнически той.
„Тъй вярно!“,
козирува Александър Мосолов.

Като гръмовержеца Зевс кметът започва да хвърля светкавици по софийските улици.
С десетина души от пионерната рота трескаво шета от джамия на джамия.
„Юнаците пионери се изкачваха до половина на минаретата,
поставяха динамит и се отдалечаваха“,
описва операцията Мосолов.

На младини офицерът неслучайно е учил политехника.
Знае точно колко взрив да постави, за да имитира трясъка на мълния.
Така не може да се разбере кое е небесен гръм и кое е динамитна експлозия.

На другия ден е доложено на Дондуков, че бурята е катурнала седем минарета.
Назначена е комисия за преглеждане на щетите.

Специалистите заключават, че поразените градежи са опасни за околните къщи.
В сметката са включени още няколко грохнали от старост минарета.

Протоколите за материалните загуби са изпратени на турския комисар.

Сетне почва събарянето на онова, което е пощадено от „светкавиците“.
За една седмица са разрушени над десет минарета.
Операцията е брилянтно изпипана,с варварска наглост и хитрина!
Никой дипломат не обелва и дума!

Природните стихии наистина са били на страната на Мосолов.

Напук на Нихад паша, Мосолов взривява минарето на Черната джамия.
То било много високо, до половината изградено с черен камък, който дал името на постройката.
Инак тя се наричала Имарет джамия и е вдигната от прочутия архитект Коджа Синан.

Строителят е етнически българин от Родопите, изградил е 81 джамии, между които и великолепната Султан Селим в Одрин.

Лишена от минарето, Черната джамия става първият столичен затвор,
в чийто двор е вдигната мрачна бесилка.

По-късно сградата е преправена на църква, осветена като „Св. Седмочисленици“.

Кметската команда оставя минарето на Баня баши джамия.
Но хвърля във въздуха минаретата на Буюк и Гюл джамия.

Първата сграда днес си поделят Народната библиотека и Държавната печатница.
Днес в Буюк джамия е сбирката на Археологическия музей.

Гюл джамия пък е най-древната постройка, запазена в София.
Първо е била римска баня, после черква „Св. Георги“ и най-сетне мохамедански култов дом.

През 1893 г. е превърната в мавзолей на княз Александър Батенберг,
докато се изгради настоящия мавзолей, специалната гробница за тленните му останки.

Без да подозира, че един ден тялото му ще бъде положено в бившата джамия,
Батенберг издава тайната операция по взривяването на софийските минарета.

На прием в двореца през зимата на 1883 г. той разказва любопитния епизод на Константин Иречек.
„Варварство!“,
заклеймява го в дневника си историкът.

На приема с чаша в ръка е и главният герой Александър Мосолов.
Някогашният кмет сега е флигел-адютант на княза.
Скоро обаче политически конфликт между Петербург и София го принуждава да се завърне в Русия.

До края на века Мосолов слага пагоните на полковник,
а от 1 март 1900 г. е началник на канцеларията при Министерството на императорския двор.

Мосолов става един от най-близките хора на последния руски цар Николай II.
След болшевишкия преврат през 1917 г., вече генерал-лейтенант,
той хваща пътя на белогвардейската емиграция.

Отива в Цариград, но там минаретата пак го дразнели и заминава за Англия.
После живее в Швеция, Финландия, Германия, Франция.
Най-сетне през 1931 г. се прибира и установява в България.

У нас, колкото е абсурден МОЧА,
толкова е абсурдно, че Александър Мосолов получава българска пожизнена пенсия.

Каквато нямат, дори преживяващите в мизерия,
нито Яна, сестрата на Левски,
Нито Венета, съпругата на Ботев,
нито Райна (Райкя) Попгеоргиева Футекова-Дипчева, широко известна като Райна Княгиня!

Първият руски софийски кмет доживява в охолство с българска пенсия, дълбоки старини.
В спомени за някогашните си динамитни подвизи.

Щях да пропусна за християнството!

Минаретата и джамиите са взривявани не от християнски чувства!
А да си препикава Русия новите територии!

Днес най голямата европейска джамия не е в Истамбул!
Днес най голямата европейска джамия е в Москва! /на снимката/.
Тя е с площ от 20 000 кв.м и може да побере 10 000 вярващи.

Слава Україні!

Слава Героям!