ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

На днешния 28-ми февруари,
1908-ма година.

Oвдовелият български княз Фердинанд I сключва втори брак.
С принцеса Елеонора фон Ройс-Кьостриц.

На 22 август 1860г. в Требшен, Германия (днес Тшебехов, Полша), е родена Елеонора фон Ройс – Кьостриц,
по-късно станала известна като българската царица Елеонора (1860 – 1917).
Тя е дъщеря на принц Хайнрих ІV фон Ройс и на принцеса Луиза Каролина фон Грайц, има първи брак с принц Кьостриц,
който е сред спряганите имена още за първи български княз.
След овдовяването си участва като милoсърдна сестра от Германския червения кръст на фронтовата линия в различи военни конфликти,
за което е наградена с високи отличия.
Избрана е за член на Австро-унгарския червен кръст.
Става сътрудник на Международния комитет на Червения кръст в Женева.

Когато първата съпруга на княз тогава Фердинанд Мария-Луиза Бурбон-Пармска почива през 1899 г.,
князът се обръща към Великата княгиня Мария Павловна с молба да му предложи нова жена –
тя трябвало да няма очаквания за бурен семеен живот с любов, да е почтена и да се занимава с благотворителност.
Мария Павловна предлага Елеонора и двамата се женят на 28 февруари 1908 г..
Тя приема титлата „княгиня на българите“, а след обявяване Независимостта на България на 22 септември 1908 –
титлата „царица на българите“.

Елеонора е сдържана, но сърдечна, и скоро става любимка на народа и на децата на Фердинанд.
Тя идва в България с твърдото намерение да разгръща благотворителност, да бъде обичана царица и любяща майка на заварените си деца.
Характерът й е твърд и несломим, но сърцето й е милостиво..

Царица Елеонора разгръща невероятна не само за нашата страна благотворителна дейност.
Работата й на фронта я е научила да не се страхува, да бъде практична и организирана.
Тя за кратко време основава, ръководи, но и работи в редица благотворителни съюзи, дружества и организации.

На 9 август 1912 г. цар Фердинанд І я назначава за шеф на 24-ти пехотен черноморски полк.
Тя е патрон на Българския червен кръст, като помага за началната му организация и дейност.
При започване на Първата балканска война (1912 – 1913) е зачислена в редовната армия с чин полковник.

По време на войните за национално обединение тя активно координира дейността на милосърдни сестри,
болнични заведения на фронта и в тила, подпомага войнишките семейства.

Благодарение на нея е запазена Боянската църква, която през 1912 г. трябвало да бъде разрушена.
За да спаси уникалната църква, Царицата лично издейства на боянчани парцел за строеж на нова църква,
а в средновековния храм започва реставрация.

Царица Елеонора заболява тежко на фронта по време на Първата световна война.
Опити за лечение, операции – нищо не успява да й помогне.
Умира в двореца в Евксиноград на 12 септември 1917 г.
Погребана е до южната стена на Боянската църква.
Според последната й воля всички нейни лични средства и много от вещите й
са завещани на благотворителни организации и на Червения кръст.

На погребението й се стича цяла София.

След 9.9.1944г. гробът и е осквернен от комунистите!

“Царица Елеонора остава еталон на доброта, съчетана с практична и енергична мисъл,
вродено благородство на духа, висок морален дълг към болните и онеправданите –
една истинска българска царица.”

ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

,,Предай нататък…

Посещавайте сайта на КЛУБ ИЛИЯ МИНЕВ.