Президентът Румен Радев постоянно повтаря,
че България не трябва да дава оръжие на Украйна за самоотбрана,
защото сме близо до конфликта.

Постепенно мантрата „Близо сме до конфликта“,
започна да се повтаря от всички.

Но близостта до конфликта ни задължава за точно обратното.
Просто е!
Ако има пожар в къщата на съседът ти,
не трябва ли ти пръв да му дадеш вода за гасене?
За да не подпали пожарът и твоята къща?

Но Радев повече го интересуват благинките на държавната софра
и тлъстата заплатка!
А не пожарът в съседа, който може да се прехвърли и на нашата къща!

Румен Радев е прост интересчия!
Когато цифрите говорят и боговете мълчат, нали?
Ето ги цифрите:

В Полша, например, съотношението между годишното възнаграждение на държавния глава в размер на 70 026 щат. дол. и
най-ниската годишна заплата в държавния сектор 9408 щат. дол. е 7,44:1.
В Сърбия, където президентът получава 14 950 щат. дол., индикаторът е 4,11:1.
.
В България
съотношението между президентското възнаграждение в размер на 79 000 щат. дол. годишно и
минималното в държавния сектор в размер годишно 4670 щат. дол.,
достига скандалното съотнашение
16,9:1!!!

В САЩ,
съотношението между годишното възнаграждение на президента в размер на 400 000 щат. дол. и
най-ниската заплата в държавната администрация, която е 30 240 щат. дол. за една година
е 13,28:1.

Продължим ли и по-нататък да описваме посредством безпристрастния език на цифрите моралната координатна система
на управляващата прослойка у нас, ситуацията се оцветява в катранено черно.
Съществува глобална статистическа методика, която позволява да бъде направена неоспорима сравнителна оценка на
възнагражденията по високите държавни постове (държавен глава, министър-председател),
в различните страни върху една и съща база.
Методиката може да бъде намерена в Wikipedia (List of salaries of heads of state and goverment),
което логично поставя въпросът – как или по-точно защо? –
досега са прозяпали тази информация и не са направили съответния обективен коментар
т. нар. „социолози“, „социални антрополози“ и останалите им колеги от обществознанието в България?
Във всеки случай не поради народоугодна мотивация!

Единият индикатор представлява възнаграждението на държавния глава в някаква валута, например щатски долари,
отнесено към съвкупния брутен вътрешен продукт на съответната страна,
отново изразен в щат. дол., разделен на един милион,
т. е. какво е възнаграждението на държавния глава за приноса му за постигането на частта от един млн. щат. дол. от БВП.

Вторият индикатор е съотношението между съответната заплата и брутния вътрешен продукт,
съответстващ на глава от населението.
По този начин се получават две оценки за възнаграждението на висок държавен пост:
ПЪРВО, каква сума се получава за приноса към управлението на държавата,
което резултира и в съвкупното стопанство, съответстващо на неговата част от един милион щат. дол. от БВП;
ВТОРО, какво е съотношението между възнаграждението на държавния глава и БВП,
който се пада на един човек от населението.

Какви са тези показатели за България и чужбина?

В България те са 1,11 и 7,71 (!!!)

При брутен вътрешен продукт за 2020 г. – 71,02 млрд. щат. долара при курс на БНБ 1 щат. дол. = 1,6695 лв.
и БВП на глава от населението 10 245 щат. дол. за с. г.

В Румъния – 0,2901 и 5,6982. Във Великобритания: 0,0823 и 5,4255.

В Сърбия –
0,3605 щат. долара и 2,5343 щат. дол.

В Полша
първият индикатор е 0,1334 щат. долара, вторият – 5,069 щат. дол.

Във Федерална република Германия,
0,0654 и 5,4081.

Във Франция:
0,0752 и 4,8735.

В САЩ
0,0206 щат. дол. и 6,7226 щат. дол.

В Канада:
0,1755 и 6,4334.

На Казахстан:
0,1268 и 2,3074.

Туркменистан:
0,2848 и 1,6258.

Във Финландия:
0,6081 и 3,3745.

В Япония:
0,0416 и 5,2732.

В Китай
0,0018 и 2,5454!
Президентът Си Цзинпин
получава годишно 22 000 щат. дол., т. е. 3,59 пъти по-малко от годишното възнаграждение на Радев,
въпреки че КНР е държава с около 200 пъти по-многобройно население от българското
и икономика, която е с повече от 150 пъти по-голям финансов обем,
отделно са неговите отговорности за ядрения арсенал на КНР, глобални политики и пр.
Там съотношенията са: 0,0018 и 2,5454!

Сравнението със САЩ, при изходни данни за 2019 г.:
БВП 21,4 трлн. щат. дол. и БВП на глава от населението 57 000 щат. дол., дава за резултат,
че българският президент получава 53,88 пъти по-високо възнаграждение за участието си в управлението на държавата
при създаването на 1 млн. щат. дол. от съвкупния БВП на България,
спрямо съответния индикатор на държавния глава на САЩ.

Байдън получава едва 87 % от възнаграждението на българския си колега,
въпреки че БВП на един американец е 5,56 пъти по-голям от българския показател,
т. е. 57 000 щат. дол. към 10 245 щат. дол.

Възнаграждението на българския президент е с 8974 щат. дол. по-високо от това на полския държавен глава.
И то при брутен вътрешен продукт на Полша повече от 1,1 трлн. щат. дол.,
т. е. над 15 пъти надминаващ българския БВП
и население 38 476 269 души – над 5 пъти повече от българското и
БВП на глава от населението 27 700 щат. дол. –
почти три пъти над съответния български показател.

Годишната заплата на президента на Румъния,
в размер на 61 296 щат. долара
е с 17 704 щат. дол. по-ниска от тази на българския държавен глава,
въпреки значително по-големия БВП (441 млрд. щат. дол. за 2018 г.)
и повече от три пъти по-многочисленото население на Румъния (21 529 967 души).

Българският президент получава годишно възнаграждение
с 64 050 щат. долара по-високо от това на сръбския президент,
което е 14 950 щат. дол. годишно, т. е. 5,28 пъти повече.

Президентът на Виетнам получава годишно 8320 щат. дол.,
т. е. 9,5 пъти по-малко от българския държавен глава,
въпреки че Виетнам има БВП за 2019 г. 261,9 млрд. щат. дол. и население 96 160 163 души (2018 г.).
Съответните индикатори са 0,0377 и 3,5344, следователно в пъти по-ниски от тези на българския президент.

Ето, в това се състои ннтелектуалната немощ и моралният дефицит на Радев и сие.
А в пълното загробване от тяхна страна на републиканския дух в държавното управление,
и то въпреки че България,
поне по Конституция, е наречена „република“.
Което означава, че мнозинството български граждани,
извън управляващата прослойка,
би трябвало да бъде активен фактор в държавното управление,
а не да бъде командарено по време на междуизборните периоди.
А изборите да се провеждат с противоконституционните, ерго незаконни „избираеми места“.
И данакъплатецът да е доен, доен,
за да може българският псевдоелит да си самотребва скандалните си бандитски заплатки.
След като е произнесъл клетвата при встъпването си в длъжност, чиито последни думи са:
„… и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа“.

„Освен ако те не противоречат на моите“
е масово практикуваната при тази процедура rezervatio mentalis,
т. е. „мислената уговорка“, която ограничава или напълно унищожава
значението на поетото под клетва задължение.

Пък и защо не!
Щом в клетвопрестъпничеството
има келепир!

Значи Радев е същия Бай Ганьо, като комуниста Борисов! Колкото и да размахват юмруци и да се замерят в думи!