ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

На днешния 22-ри март
1909-та година

В село Мекиш, днес Обединение, Търновско.
Родена е Мита Стойчева.

Първото си признание певицата получава пред селската публика.
Нейните учители искат да я изпратят да учи музика, но неукият баща, стреснат от неизвестността, отказва.
Омъжва я преди да е навършила 16 години.
Тежък и труден е селският живот.
Работата е много,но Мита и тогава не забравя песента.
Пее навсякъде: на нивата, в къщи.
Хората харесват нейния топъл и звучен глас и често се спират да я слушат.

През 1939 г. на голям селски събор в Търново се провежда състезание за певци.
Мита Стойчева печели първа награда.
Това е началото на нейната слава извън пределите на родното ѝ село.

През 1940 г. е поканена да запише песни от фирмата за грамофонни плочи „Микрофон“.
Това се повтаря и през следващите две години.
През 1942 година Мита Стойчева пее за първи път в Радио София,
но редовен сътрудник става едва четири години по-късно.
Премества се да живее в София и скоро се утвърждава като най-търсената и обичана народна певица.
През 1954 г. образува певческа група от известни народни изпълнители с цел популяризиране на музикалния фолклор.
Групата е „Наша песен“ и включва Лалка Павлова, Ика Стоянова, Славка Секутова, Радка Кушлева, Борис Машалов
и Борис Карлов – акордеон.
С тази група Мита Стойчева изнася над 5000 концерта в България и зад граница.
Сърбия, Чехия, Германия са само някои от посетените страни.
Това са първите изпълнители, посланици на българската народна песен в чужбина.

Песните на моята страна.
На моята България!

Територия без история, е чужда.
Държава, без песните на всички етноси, е зандан.
Човек, без душа и за другите, е тиран.

Песните на моята страна,
на моята България.

Слушайте и гледайте ги в YouTube

ТРЪГНАЛА МИ ДЕНА

Тръгнала ми Дена
през гора зелена,
през гора зелена
за вода студена

Като Дена върви,
снага й се кърши,
снага й се кърши
като вино в шише

Подире й върви
Ганьо добър юнак
Ганьо Дено дума:
Дено, либе Дено!

Постой ма почакай,
нещо ша та питам,
право да ми кажеш,
няма да ме лъжеш

Право да ми кажеш,
няма да ме лъжеш –
ша ли да се жениш,
ша ли да ме вземеш?

Няма да се женя,
няма да те взема,
наште не ма дават
кат на тебе ерген