ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

7-ми декември,
1927-ма година.

В Кюстендил умира Ефрем Каранов.

Ефрем Цветков Стоянов Каранов е виден български фолклорист, историк и преводач, революционер.
Академик на Българската академия на науките.

Ефрем Каранов е роден през 1852 или по-вероятно 1853 година в град Кратово, Северна Македония.
Баща му Цвятко Стоянов е кратовски чорбаджия и търговец на памук, родом от село Гайранци.
Брат е на учителя и общественик Иван Каранов.
Самият Каранов пише в спомените си:
„Роден съм от родители българе“.

Ефрем Каранов учи първоначално в родния си град, а от 1864 до 1866 г. – в българското училище в Цариград.
След това в 1867 година Ефрем Каранов заминава за Одеса и учи в Одеската класическа гимназия,
като е издържан от Одеското българско настоятелство.
Ефрем Каранов завършва гимназия в 1872 година, а през юни 1875 година завършва Новоросийския университет.
В Одеса Ефрем Каранов започва да се занимава с книжовна дейност и събиране на фолклорни материали.
Там Ефрем Каранов се запознава и със Стефан Стамболов.

Ефрем Каранов подготвя сборник с народни песни,
част от който излиза в „Периодическо списание на Българското книжовно дружество“ (днес Българска академия на науките).
Ефрем Каранов става дописен член на БКД в 1875 г.

В 1875 година Ефрем Каранов се връща в родината и става учител в Щип.
Ефрем Каранов е изгонен от местните османлии, като руски агент и Каранов се установява в Кюстендил.
По време на Руско-турската война служи в руското командване.
Между 1879 и 1881 г. Ефрем Каранов преподава в Самоковската семинария.
След учителски бунт срещу ректора Евстатий Пелагонийски, Каранов е уволнен.

Между 1881 и 1886 г. и 1887 и 1891 година Ефрем Каранов е учител в Кюстендилското педагогическо училище,
където работи със Стоян Заимов.
Ефрем Каранов е директор на третокласното училище в града, а през 1884 г.Ефрем Каранов става действителен член на БКД.
Ефрем Каранов в Кюстендил развива активна обществена и научна дейност –
основател е на местния музей, един от обновителите на читалище „Братство“.
Между 1885 и 1887 г. Ефрем Каранов е учител в Софийската класическа гимназия, след което се премества за постоянно в Кюстендил.

През 1895 г. Каранов е сред учредителите на Благотворителното дружество „Македония“ в Кюстендил, на което е избран за председател.
Дружеството е във връзка и с Върховния комитет на Трайко Китанчев.
След Четническата акция, по време на която неговият дом се е ползвал за главна квартира на въстаниците,
и разцеплението във Върховния комитет, Каранов се ориентира към Вътрешната организация.
Каранов поддържа контакти с Гоце Делчев, Яне Сандански, Пейо Яворов, както и с Никола Зографов,
на който предава съхранявано у дома му оръжие за целите на Вътрешната организация.

Каранов превежда „Слово за похода на Игор“, както и „Пан Тадеуш“ на Адам Мицкевич.
Като обществен и културен деец Каранов поддържа близки връзки
с Марин Дринов, Константин Иречек, Стоян Заимов, Иван Шишманов, Гоце Делчев, Яне Сандански,
а негови ученици са били Димо Хаджидимов, Йордан Захариев, Йордан Иванов, Емануил Попдимитров, Иван Кепов и други.
След смъртта на синовете си Боян – загинал на фронта в 1913 година и литератора и учител в Кюстендил Радивой – убит в 1925 година,
Ефрем Каранов постепенно се оттегля от обществена дейност.
Подготвя свои спомени, но поради напреднала болест са завършени само тези за ранните му години и ученичеството му в Цариград.

Академик Ефрем Каранфилов е негов внук

ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

,,Предай нататък…КЛУБ ИЛИЯ МИНЕВ…Предай нататък…