ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

1-ви май,
1966-та година.

Антинародната НРБ на АБПФК на БКП.
Згориград,
Преди обяд,
11:15 часа.

Дигата на хвостохранилището на мина “Плакалница” във Врачанския балкан се къса.
село Згориград и крайните квартали на Враца (гъсто населения квартал “Кемера”) са залети от 450 000 кубически метри лава-подобна смес.
кал, тиня и вода, съдържаща отровни химически елементи (тежки метали, цианиди), вкл. камъни и дървета, които повлича по пътя си.
Калта изминава 7 километра и достига до площада в центъра на Враца, където малко по-рано е приключила манифестацията за
Деня на труда 1-ви май.

Партийнити активисти в село Згориград втълпяват да наричат трагедията: наводнение, инцидент, катастрофа, потоп, трагедия,
бедствие, стихия.
Но всъщност това е социалистическото цунами,което се разстила като лава.

В първите часове и дни след бедствието,
сред оцелелите хора в Згориград е царяла паника и тревога за изчезналите им роднини и близки.

Официално, тогавашната комунистическо-фашистка власт, оповестява както Гьобелс, само за 100-ина загинали.
По-късно става ясно, че жертвите на инцидента са над 500 (има сведения за 118 обезобразени до неузнаваемост трупове,
от които 4 на деца), ранените 2000, разрушени са над 150 къщи, 300 семейства остават без дом,
а покривите на 1000 къщи са отнесени от стихията.
Данните са от различни източници, най вече от потърпевшите.

Тъпите и малограмотни човекомразци АБПФК на БКП,
построяват хвостохранилището към мина Плакалница, в долина на един от склоновете НАД село Згориград.
Неговата цел е преработка и съхранение на отпадъчните материали, съдържащи тежки химически елементи в тях (кал и вода).
Тези отпадъци/утайки са извозвани до депото с помощта на въжена линия дълга няколко километра.

Реката, която минава в дъното на долината, е изкуствено отклонена на височината на хвостохранилището (за да го заобикаля).
Освен това е изградено и съоръжение за събиране на изворните води, произлизащи от склона на върха на депото за отпадъци,
с цел водата да не влиза в хранилището.
Но напразно! И 100 добри дела на специалистите, не могат да компенсират тъпотията на АБПФК на БКП,
и да предотвратят заложената бомба с часовников механизъм, който цъка до 1-ви май, 1966-та година.

Местоположението на това хвостохранилище съвпада с началото на сегашната врачанска/згориградска екопътека към водопад Боров Камък.

Хвостохранилището е изградено с преграждане на долината с бент/стена.
Стена, изградена от насипи.
Поредна тъпотия на АБПФК на БКП!
С цел икономии, насипът е издигнат от пясъчните почви, получени след преработката на отпадъците от мината.

Хвостохранилището на оловно-цинковата фабрика „Мир“ към рудник „Седмочисленици“ край Згориград е изградено през 1960 г. като временно.
Но както повечето „временни“ неща, АБПФК на БКП ги трансформират във постоянни…, през 1961 г. управниците решават,
че експлоатацията му може да се удължи и дори решават да се увеличи обемът му.
Проектът е представен като “рационализация”, след което определени хора получават премии за това си решение.

През 1964 г. „златната мина“ отново е разработена и е предложено ново „рационализаторско предложение“,
с което хвостохранилището отново е разширено – с явни, груби и впоследствие оказали се фатални грешки.

За събирането на пречистените води са построени бетонни тръбопроводи, намиращи се в дъното на долината,
в основата на хвостохранилището за връзка с водоотточните кули. През 1966 година насипът е висок около 60-70м.

До ден днешен можем да видим съоръженията за изворните води; стената, построена за отклоняването на реката;
водоотточните кули и част от отточните тръби, а до тях се забелязват и купищата кал останали в огромни количества.
Вижда се и постаментът, напомнящ минната дейност и хвостохранилището.

Една година преди инцидента в Згориград, хвостохранилището е проучено от руският професор Павел (Димитриевич) Евдокимов
от института „Б. С. Венелиев“ в Ленинград, по покана на председателя на Комитета по химия и металургия Георги Петров.

На 1 юни 1965 г. Евдокимов посещава хвостохранилището край Враца и Згориград.
Веднага след проверката професор Евдокимов изпраща докладна записка, в която дава тревожна оценка за състоянието на хвостохранилището:

„Хвостохранилището ме разтревожи.
От хидротехническа гледна точка състоянието е във фаза на стихийно бедствие.
Метеорологичните условия се определят в този район като дъждовни през пролетния сезон.
С настъпването на пролетта следващата година ще започнат да прииждат отточни води – най-голямата опасност за хвостохранилището.
Стената е неустойчива и няма да издържи на натиска на вода и хвост.
Тя не е съобразена с капацитета на хвостохранилището.
В края на април и началото на май 1966 г. може да се очаква катастрофа, свързана с човешки жертви и големи щети.
Препоръчвам ви веднага, още сега, да започнете евакуирането на жителите на Згориград и да вземете мерки за укрепване на стената.
Допълнително ще се запозная с метеорологичните условия тук в последните години
и ще ви изпратя окончателно писмено заключение за изводите и препоръките.
Веднага обаче, още сега ви заявявам, че около 1 май 1966 г. ви очаква голяма катастрофа!“.

В докладната записка е подчертана нестабилността на съоръжението, описани са пукнатините върху низовия откос на стената,
които доказват свличане.

Всъщност „големият съветски учен“ преповтаря казаното му от селяните на Згориград.
Все пак, поради огровното количество изпит алкохол е получил прозрение и е оцелил датата на трагедията:
„около 1 май 1966 г. ви очаква голяма катастрофа!“.

Управниците на мината не обръщат внимание на мнението на професора, колкото обръщат внимание и на згориградчани.
Не предприематникакви мерки в периода до трагичния ден.

Няколко дни преди инцидента, след проливни дъждове, съответните ръководители решават да отложат всички ремонтни дейности,
които ще костват пари, за след 1-ви май – денят на труда, честван от комунистическия режим.
Така де, по важно е АБРФК на БКП, да махат от трибуната на 1-ви май…

5 дни постоянни валежи от дъжд,
Стената на хвостохранилището не издържа и рухва.
Денят е 1 май 1996г., около 11:15-11:25ч.
Освобождават се огромни количества кал и вода (450 хиляди куб.м), които се стичат по склоновете на планината в посока село Згориград.
Отнасят всичко и всички по пътя си – хора, добитък, животни, къщи, дървета, камъни.
Вълните са високи над 3 метра и изминават общо 7км разстояние по долината.

Калната стихия се разстила като лава, разрушава голяма част от къщите в село Згориград и достига до град Враца.
Площадът на града се покрива с 20 сантиметра слой тиня и кал.

По време на трагедията, много от жителите на село Згориград и крайните квартали на Враца, до прохода Вратцата,
са били на площада в град Враца, за да присъстват на организираните задължителни тържествени манифестации.
Манифестациите тъкмо са завършили преди минути.
Този факт е спасил тези хора, тъй като в друг ден и час, те биха били в домовете си в Згориград и кварталите във Враца,
намиращи се край Вратцата.

Неизвестен и до днес миньор, който слизал от Балкана с мотора си, успява да предупреди много хора покрай реката.
С пълно гърло мотоциклетистът крещял на всички да бягат нависоко.
Чулите го хукват по сипеите и така оцеляват.
Миньорът застига пред Враца автобус с ученици, спира го и заедно с шофьора юрват децата към близките скали,
докато отдолу преминавала с тътен калната вода.

Името на друг спасител, проявил истински героизъм, се знае:
затворникът Димитър Георгиев.
Пуснат в отпуск (заради празника) затворник спасил шестима от гибел.
Осъденият Димитър Георгиев тъкмо минавал по моста над затвора, когато видял връхлитащата стихия.
Отсреща спокойно се движели мъж, дете и две жени, които не забелязвали талазите.
Когато Димитър започнал да им крещи да бягат, хората хукнали и се отървали за секунди от влачещата всичко по пътя си вълна.
Затворникът успял да спре с ръкомахания и камион, който се движел в посока към моста.
Шофьорът и двамата му спътници скочили и се изкатерили на близкия склон.
Когато обаче отпускарят помислил и за себе си, стихията вече го влачела с бясна сила.
Мъжът успял да се измъкне чак след 2 км, като се заплел в клоните на залято високо дърво.

По това време България е под тоталният контрол на АБПФК на БК, В СОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯТ КОНЦЛАГЕР НРБ, при комунистическия режим.
Властите се опитват да скрият новината за тази трагедия и засекретяват случая, за да не помрачават “празника на труда”.
Хората извън Враца постепенно разбират за случилото се “от ухо на ухо”.
Държавната милиция дори минава и проверява всяка къща от местността, а всички снимки на това бедствие са конфискувани.
Лентите със снимките биват унищожавани.
В оскъдните статии за случилото се, властта по бойкоборисовски обяснявала,
че се справя с последствията от бедствието и че близките ще получат обезщетения.

Враца е обхваната от страх и паника.
Хората тичали обезумели към района около реката да търсят изчезналите си близки.
Струпването им плаши партийните ръководители и те нареждат на милицията да се намеси и да въдвори ред.
Войската от местните военни поделения се включва в почистването и в търсенето на телата още на 1 май.

Тодор Живков огледал района от хеликоптер, както го прави сега и фаворитът му Бойко Бекапето.

Спасителните операции и събирането на жертвите продължават няколко седмици като в тях се включват и хеликоптери.
Откритите трупове са закарани на футболния стадион в град Враца, където са измивани с маркучи, за да могат да бъдат разпознати.
Очевидци твърдят, че на стадиона е имало над 400 загинали, чието разпознаване било изключително трудно.
Отделно, на висока поляна над Згориград, с хеликоптери са извозвани жертвите от селото, за да бъдат погребани.

Труповете на домашни животни и добитък започват да издават непоносима миризма.
Заради опасността от епидемия се мобилизират всички медици в района, целия персонал на ХЕИ и войници.

Официално е оповестено, че броят на жертвите е само 107 – 34 жители на Згориград, двама гости на селото и 71 човека във Враца.
Много време след трагедията съобщават за 118 загинали и над хиляда останали без покрив над главата си.
Истината обаче се оказва друга…

За сравнение – по това време средноструващ автомобил е с цена около 6000 лева, а къща – около 1000-1500лв.
Обезщетенията са по около 1000 лева на човешки живот и допълнително за къщите.
Общата сума е само 1 млн. и 160 хиляди лева за всички пострадали – за жертвите и за къщи.

Във Враца са построени няколко панелни блока, които носят символичните имена „Май 1”, „Май 2” и „Май 3”.
Тези сгради са за временно настаняване на оцелелите бездомници.

Действителният брой жертви е над 500 човека.
Много хора умират в следващите дни от натравяне, от погълнатите отровни химикали, въпреки че някои са откарани с хеликоптери в София.
Ранените са над 2000.
Засегнатите семейства са 576.
Умират много домашни животни и добитък.
Общо 156 са разрушените къщи, напълно унищожена е и зоологическата градина във Враца.

Както се вижда от статистиката впоследствие, във Враца и Згориград са издадени над 500 смъртни акта.

Удавилите се или загинали в стихията хора са открити след няколко дни на 40 км от Враца, по поречието на реката.
В трагичния отчет обаче не са включени 12 деца, които си играели близо до реката и изчезнали безследно.

Учителят Веско Лазаров, заедно със свой приятел,
тайно заснемат ужасът на хората в първите часове на трагедията.
Техните снимки виждат бял свят едва десетилетия след наводнението, след падането на комунистическия режим.

Тодор Живков падна, но комунистите останаха на власт.

Вече трети мандат комунистът Борисов, личният телохранител на Живков,
узурпира властта в антиконституционни избори!

С фалшифицирани избирателни списъци,
с над милион фалшиви избиратели!
Което е очевидно от разминаването на НСИ и ЦИК/ЕСГРАОН/.

„И ще познаете истината,
и истината ще ви направи свободни.”
(Иоан 8:32).