За МОЧА и Альоша
Заставам зад всяка една дума на президентското слово пред паметникът на Левски на 20.2.2020г.
Но умолявам Радев и всеки българин да прочете и осмисли следното.
Ще цитирам думите на великия ни възрожденец и историограф Захари Стоянов, написани от него в 1886г.:
,,Джанъм, ние искаме да имаме история, минало, свои герои, наше ,,ура“. Как не могат да разберат това московските славянофили?
Ревне ни са, ей така, щото между безбройните чужди паметници по всичките краища на Отечеството ни да има запазено и едно кьошенце наше,
българско.
Искаме да видим ние, че между различните площади и улици на градове, украсени с имена
,,Московска“, ,,Александровска“, ,,Аксакова“, ,,Паренсова“, ,,Гуркова“, ,,Славянска“,,,Николаевская“, ,,Невская“ и пр.
да блещука и нещо като: ,,6-ий септемврий“, ,,Сливница“, ,,Драгоман“, ,,Батенберг“ и т. н.
Лошо ли искаме?
Лошо-добро, искаме си го у нас, дома, на бащиното си свято огнище.
Чуждото ние не щеме; но желали бихме, щото и чуждите да си подръпват покровителската ръчица от нашето,
защото тя може и да бъде опарена, не основана на много закони, а в такъв случай, християнската любов почва да капризничи…
Но хората, които са унищожили Полша, Малорусия (Украйна) и Бесарабия, не искат да слушат.
Турили един път те намерение да правят от България Задунайска губерния, нищо свято не ги спира…
Това правителство (руското) иска да ни глътне.
Не го искаме, защото то има: бесилки, Сибир, Сахалин, III отделение, тюрми, нагайки, камбани, шпиони и прочие.
Ако то иска да има с нас братски и человечески съюз-добре дошло.
Но то иска дружбата на вълка с агнето!“
Хубаво е българите да четат тези мисли на Захари Стоянов постоянно,
да ги осмислят много добре, да не ги забравят никога, за да усетят
прозорливостта, решимостта и свободолюбието на този велик българин и въобще на всички българи в тази възрожденска епоха.
Тези изречения са вечно актуални и сякаш са писани днес.
Защото над главите на софиянци и и на всички българи,
все още стърчи заплашително шмайзера на МОЧА.
И на пост, пред затвора на душите ни все още, стои пловдивският Альоша…
Борбата за паметта на българите обаче продължава и днес…
Нашето оръжие е истината, до която са достигнали великите ни възрожденци и национални герои като Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Стамболов, останали и до днес непоклатими стожери на българщина и на българска държавна политика под лозунга ,,България за себе си“…
В тази връзка ще цитирам още един завет на Захари Стоянов: ,,Обстоятелствата са такива, щото дълго време още в България ще да съществуват две партии само: българска патриотическа и руска предайническа… Всичко честно и патриотично трябва да се изправи под свещения байрак на българската партия, а останалата смет позорно трябва да си потърси прилично място под знамето на народните изверги, под десницата на чуждия и мракобесен душманин“.
