Които папагалстват комунистическият и руски прочит на българската история, са дипломирани тъпанари…
И латентни национални предатели…

ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

19-ти ноември…
1885-та година…

Подножието на планината Вискяр…

На 6 септември (18 септември по нов стил) 1885-та година ., Източна Румелия се отцепва от Османската империя…
Съединява се с Княжество България…
Почти цялата българска войска е дислоцирана на юго-източната граница…

Сърбия, марионетката на вбесената от обединението на българите Русия, вероломно напада България на 2-ри ноември 1885-та година….

Край София, в района на Сливница, малобройни защитници, 3 дни с безпримерен героизъм, удържат настървеното сръбско настъпление…
България е пред гибел…
С невиждан в историята от времето на Александър Македонски и Ханибал Барка пеши марш, българската войска, в тридневен денонощен поход изминава 570 км от юго-източната граница, и влиза в бой със сръбските нашественици…
Чак тогава, край Сливница българите надделяват над сърбите…
Но…
При с. Гургулят,в подножието на планината Вискяр, южният фланг на нашите войски е слабо защитен…
Сърбите, оръдия на руския цар-българоубиеца, решават там да извършат пробив…

Там край Гургулят е отрядът на кап. Попов…само с 2500 души и само с 4 оръдия…
Сърбите го нападат с най-дееспособната си елитна дивизия – Моравската, която е в състав от 7,2 хил. души и 37 оръдия…

На разсъмване на 7-ми ноември, сърбите засипват с над 3 000 снаряда българските позиции…

Противникът смята, че едва ли някой е останал жив след такава смъртоносна ожесточена канонада…
Полк. Слабашич се качва на коня си и със сабя в ръка повежда Моравската дивизия…

Към 14 ч., частите на Моравската дивизия са почти стигнали до притихналите българските окопи…

Но… българите са отлично окопани и от смъртоносната канонада, само 20 са ранените и убитите…
Когато врагът доближава на 60-80 метра, чак тогава притаените нашите герои откриват унищожителен пушечен огън, а оръдията засипват сърбите с картеч…
Сръбската атака е преустановена…

Към 16,30 ч. започва нов ожесточен артилерийски обстрел на българските позиции…
Веднага след него следва нова, още по- масирана атака…

Българите са в критично положение…
Привършили са патроните си…

Няма и снаряди за оръдията…

И изведнъж…

Бившият опълченец, вече запасен фелдфебел Васил Кертев…
Пристига с 600 селяни от околните села…

Готови с телата си да защитават целостта на Съединена България …Войници и опълченци са решени геройски да загинат, и да се сложат жертвен дар на олтара на българската независимост …

Но… българите, от времето на Аспаруха знаят, че само останалият жив, побеждава врагът, , след геройската смърт на своите другари…

Селяните нямат оръжие, но грабват пушките на убитите сръбски и български войници…
С мощно УРА влизат в ръкопашен бой с щикове и приклади…
Българските войници излизат от окопите и предприемат мощна контраатака…
Командирът на българската батарея подпоручик Чернев насочва пленените сръбски оръдия обратно, и започва да стреля с тях по противника…

Елитната сръбска Моравска дивизия панически побягва от българските юнаци, войниците и селяните-опълченци…
Решаваща е победа при Гургулят, наравно с тази при Сливница…

Само преди пет дни, Руският цар-българоубиец е възнамерявал да унищожи България…
Сега Българоубиецът е принуден, панически да спасява Сърбия от пълен разгром…

ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

19-ти ноември…
1885-та година…
Българи-юнаци при Гургулят…

Които папагалстват комунистическият и руски прочит на българската история…
Са латентни национални предатели…
И дипломирани тъпанари…