Народ, който не знае историята си, е паплач…
Тези,които папагалстват комунистическия и руски прочит на българската историята са предатели…
Предатели на семейството си…
Предатели на бъдещето на децата си…
Предатели на себе си дори…
БЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР
1 ноември…
1986-та година…
В долината на българската социалистическа химическа гордост…
В Девня в завод „Полимери”…
Взривява се цехът за поливинилхлорид …
Най-новата и модерна мощност в девненския химически социалистически комплекс…
Вследствие на взрив заводът е почти разрушен.
В цеха загиват 20 души…
Ранените в завода са няколко десетки…
Ударната вълна от експлозията е усетена чак във Варна…
На 20 км от мястото на взрива е регистриран трус от 3 степен по скалата на Рихтер…
Опитомените социалистически журналисти ни чули, ни видяли, ни разбрали…
И до днес продължават да възхваляват и тъгуват, по фалиралия навсякъде по света и у нас, социализъм…
А Бойко Бекапето от Банкя,още не можел дори само да боядиса, построеното от кумира му сатрапа Живков от Правец…
А как ли ще боядиса стените на взривилият се цех за поливинилхлорид?…
А как ли ще боядиса почернените души на близките на убитите и ранените?…
БЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР
1 ноември…
1986-та година…
Взривява се гордостта на развития социализъм…
Народ, който не знае историята си, е паплач…
Тези,които папагалстват комунистическия и руски прочит на българската историята са предатели…
Предатели на семейството си…
Предатели на бъдещето на децата си…
Предатели на себе си дори…
……………………………………………….
П.П.
Разкриването на истината за това какво точно е станало преди 26 години…
Няма да изтрие сълзите на почернените майки и близки на загиналите… Но тя трябва да се знае…
Не само за упокой на паметта на невинните жертви…
А защото нейното премълчаване означава, че и до днес у нас само е имитация на гласност и демокрация…
ЗАЩО ДЕЦАТА НИ УМИРАТ В МИРНО ВРЕМЕ…
Толкова много героични войни са водели българите и толкова много от тях са оставили костите си по бойните полета!
Вечна им памет!
Но нима е редно в мирно време да загиват децата ни – на пешеходната пътека, в парка, на стадиона, по дискотеки
и дори на работното си място!
Дъщеря ми Елена Георгиева бе на 18 години, когато завърши техникум и
започна работа като лаборантка в Девня – в лабораторията на ПВЦ-2.
Не измина и месец и на 1 ноември 1986 г. сградата, в която се помещаваха лабораторията и машинното отделение, се взриви.
Загинаха 22-ма души!
Сред тях беше и Елена – моята прекрасна дъщеря, която обичаше да пее, свиреше на акордеон и китара и знаеше пет езика…
…Оттогава изминаха 26 години, но за загиналите в Девня така и никога не бе извършена заупокойна молитва.
Никой никога не спомена имената им – нито на 1 ноември, нито на друга дата.
Нека поне сега сведем глава за техния мир!
Теодора Василева
