Народ, който не знае собствената си история е паплач…
Тези, които папагалстват комунистическият и руски прочит на българската история са латентни национални предатели…
БЪЛГАРСКИЯ КАЛЕНДАР…
19-ти октомври…
1195-та година…
Цар Асен I-ви пренася мощите на Свети Иван Рилски …
От Средец-София в новата българска столица Търново…
Навремето цар Петър е пренесъл мощите на Светеца от Рилския манастир в Средец…
Тогава Иван Рилски получава истинското си светителско достойнство…
Шествието от Средец-София до Търново не е само проява на средновековна набожност…
Тази показност на мощите на българския светец, символизира възкресението на народността и държавата…
След два века византийско администриране на българските земи…
След завладяването и опустошаването преди два века на Велики Преслав и Източна България…
От „братушката“-българомразец, руският княз Светослав…
След завладяването и опустошаването преди два века на Охрид и Западна България…
От Василий II-ри , василевса-българоубиец…
19-ти октомври…
1195-та година…
Пренасят се мощите на Свети Иван Рилски…
Народ, който не знае собствената си история е паплач…
Тези, които папагалстват комунистическият и руски прочит на българската история са латентни национални предатели…
БЪЛГАРСКИЯ КАЛЕНДАР…
П.П.
Откъси от книгата на архимандрит Климент Рилец
„Чудесата на св. Иван Рилски и чудотворната икона на Пресвета Богородица „Осеновица“ в Рилския манастир“
„…По едно време цар Петър пак изпратил ловджиите в Рилската пустиня на лов и им заръчал да видят св. Ивана.
Те обаче узнали за смъртта на светеца и като се завърнали, обадили на царя, че свети Иван е починал…
…Наскоро той издал заповед, щото тялото на св. Ивана да бъде пренесено в град Средец. При разкопаване на гроба тялото било открито
нетленно и от него излизала приятна миризма. Тържествено мощите са били пренесени и поставени в епископската църква в град Средец.
Пренасяне на мощите на св. Ивана в Средец изглежда да е станало на 19 октомври, поради туй на тази дата започнали да празнуват паметта
на свети Ивана…
…После мощите са пренесени в църквата на свети евангелист Лука, която е била дървена. А в последствие, със средствата на един
благочестив чужденец Груда е била изградена една хубава каменна църква, посветена специално на името на свети Ивана. До нея се намирал
и манастир. В тази именно църква и са били пренесени мощите на свети Ивана.Тук от мощите ставали много и големи чудеса. Всички,
които с вяра прибягвали д о светинята, получавали помощ.
Георги Скилица, грък по народност, секретар на византийския император Мануил I Комнин (1143-11800), в житието на свети Ивана,
написано от него в благодарност към светеца за полученото изцеление, разправя за няколко чудеса, на които той е бил очевидец.
Самият император имал силно натъртване на мускулите на ръката, което придобил при падането заедно с коня си, който му затиснал ръката
със седлото. В следствие на това натъртване у него ставало гърчене на жилите, което му причинявало страшни болки и се отразявало на
сърцето му. От тази болест императорът много се измъчвал, така че по цели нощи не можал да заспи. Медицината на Галиена и на Хипократа
се оказала безсилна да излекува тази болест. Тогава императорът решил да се обърне към св. Ивана Рилски. Когато той дошъл да се помоли
и да се поклони пред мощите на св. Ивана, средецкият епископ го помазал с елей от кандилото, което горяло при светите мощи.
Още след първото помазване, той усетил подобрение, а след третото помазване напълно оздравял…
…Унгария обявила война на Византия. Унгарският крал Бела III стигнал чак до Средец. Като превзел Средец, той тук научил за чудодейните
мощи на св. Иван. Заповядал светите мощи да бъдат пренесени с големи почести в столицата му Гран. Мощите са били пренесени и поставени
в катедралната църква, където продължавали да стават чудеса. Когато научил за това, тамошният католишки архиепископ отказал да отиде да
се поклони пред светите мощи, като заявил, че нему не му е известо такъв светия да е записан някъде в древните книги. Изведнъж той
онемял. Той разбрал причината за това, осъзнал своя грях и побързал да отиде при мощите на свети Ивана, за да му се поклони и да
изпрости прошка от него. Щом сторил това, веднага му се развързал езикът и той с плач пред всички изповядал греха си, като славел Бога
и величаел преподобния. Уплашени от великите знамения и чудеса, които ставали при мощите на свети Ивана, унгарците, след като украсили
ковчега му със сребро и злато, върнали го с голяма чест обратно в Средец, където го поставили на предишното място в църквата, посветена
на името на св. Ивана при манастира. Светите мощи били върнати в 1187 г. По това време вече във Велико Търново имало въстание под
водачеството на братята боляри Петър и Асен. Новият византийски император Исаак Ангел сключил сключил мир с унгарците и се оженил за
дъщерята на Бела III. Той гледал да получи благоволението и на българите. По това време, когато мощите на св. Ивана се завръщали към
Средец, императорът е бил там с войските си. Той излезнал лично и устроил тържествено посрещане на мощите.
В същата 1187 г. императорът с войската си тръгнал и обсадил Ловеч с намерението да потуши въстанието на Петра и Асена. Обсадата обаче
не дала резултати и императорът бил принуден да сключи мир с братята Асеновци като признал тяхната независимост и завоюваната от тях
територия. Петър се отказал от старшинството в полза на своя брат, Иван Асен I, който бил провъзгласен за „цар на българите и власите“.
Така се сложило начало на Второто българско царство в Търново.
Цар Иван Асен I продължил политиката за обединяване на българското отечество. Той успял да превземе и Средец през 1194 г. А на другата
година той, имайки предвид чудесата, които са ставали чрез мощите на свети Ивана, за да даде по-голямо значение на новата си столица
Търново, заповядал там да бъдат пренесени светите мощи. Възложил на патриарха Василия да нареди потребното. А сам, от своя страна,
се разпоредил в Търново, в местността „Трапезица“ да бъде изградена специална църква, в която да бъдат поставени светите мощи.
В изпълнение с царското нареждане ковчегът със светите мощи е бил поставен на една кола. Тържественото шествие начело с патриарха,
цялото духовенство, игумена на манастира, в който досега се намирали мощите на св. Иван в Средец, заедно с монасите и 300 души войници
тръгнали за Велико Търново. Царят по това време в Търново се разпореждал за новата църква. Когато шествието стигнало
местността „Кръстец“, която се намира между Шипка и Трявна, царят научил за това и излязъл насреща заедно с придворните си и множество
народ. Там те се поклонили и целунали светите мощи, а след това, понеже църквата не била все още довършена, светите мощи останали там
за една седмица. Когато църквата била готова и осветена, светите мощи били тържествено внесени в нея през 1195 г. Оттогава всички,
които прибягвали за помощ към свети Ивана, получавали пред светите му мощи това, което търсели…“
