Убийство по внимание
BY ИВО ИНДЖЕВ ⋅ СЕПТЕМВРИ 24, 2019 ⋅ POST A COMMENT

„…Сега имаме водеща новина. Този път убитият е български гражданин…“

Отвратителни са тези варварварски „убийства по внимание“ на боксьори…
Но все пак и убитият и убиецът са доброволци …всеизвестни…

А какво да кажем за „неизвестните“ и до днес/но известни на властта/ , пребили до смърт, спасилият се по чудо
разследващ журналист Огнян Стефанов?
А какво да кажем за неизвестните и до днес ,/но известни на властта/ нападнали с тръби и бухалки,
спасилият се по чудо разследващ журналист Асен Йорданов?
Дръзнал да заяви на всеослушание от високата трибуна на ЕС, че България се управлява от престъпници и бандити…

И наистина!
Власта продължава да се узурпира с противоконституционният МОДЕЛ КОЙ, заложен в незаконните водачи на листи и „избираеми места“ в
Избирателният Кодекс…
И наистина!
Трябва да си комунист или ненормален, за да приемеш за нормално и законно, че
2 670 гласа са повече от 30 310 гласа…

И шайката комунисти-симпатизанти на УБИЙЦИТЕ – садисти от шайката на комуниста Антон Югов, продължават да са на власт чрез модела КОЙ, заложен в Избирателният Кодекс…

УМОЛЯВАМ, по-чувствителните хора да не четат ПО НАТАТЪК този пост!

Чаровно нежно момиче…
Мара Рачева…
Родена на 29 юни 1920 година, от добро и интелигентно семейство.
Баща й е офицер, дядо й бивш шипченски опълченец.
Мара завършва право през 1943 година и дори става ДОКТОР на НАУКИТЕ.
От доста млада членува в БЗНС и в края на 1944 год. става секретарка на д-р Г. М. Димитров.
От началото на 1945 год. е секретарка на Никола Петков, който вече е новият главен секретар на БЗНС…
На 23 май 1945 година д-р Г. М. Димитров, който е под домашен арест, търси убежище при семейство Рачеви…
Момичето му помага да стигне до дома на шифровчика от Британската СЪЮЗНИЧЕСКА мисия…
/Така, че ЛЪЖА Е!!!, че Чърчил ни бил харизал на Сталин в Ялта, на някаква цигарена хартийка!!!/
На другия ден Мара придружава Гемето, когато полк. Бейли и лейт. Макинтош от Британската мисия отвеждат с кола Г. М. Димитров
в резиденцията на Мейнард Барнс, представител на СЪЮЗНИЧЕСКАТА Американска военна мисия.
Още същата вечер Мара е арестувана от антинародната шумкарска „народна власт“…
Умира на 28 май 1945 година след зверски изтезания….
Зловещата история е описана в книгата на проф. Чарлз Мозер „Д-р Г. М. Димитров: Биография“.
„Официалната версия за смъртта й е, че се е самоубила, скачайки от четвъртия етаж на Дирекцията на милицията в София,
но за българските условия от онова време подобно обяснение е равносилно на признание, че затворникът е починал по време на изтезания…
На 30 май в разговор с министър-председателя [Кимон] Георгиев Барнс протестира срещу това зверство.
Георгиев отговаря само, че „вътрешното министерство съжалява, че е починала точно преди да разкрие интересна информация”.
По-късно полковник С.У. Бейли – човекът, който прекарва Димитров през съветския кордон до вилата на [американския представител] Барнс,
докладва във Форин офис за раните върху тялото на момичето:

Отново УМОЛЯВАМ, по-чувствителните хора да не четат ПО НАТАТЪК този пост!

„Лекарят, който при отварянето на ковчега се грижеше за майката на момичето,
ме осведоми, че освен раните от огнестрелно и хладно оръжие са установени следните наранявания,
които трудно могат да бъдат обяснени с падане дори от четвъртия етаж:

  1. Ноктите на краката са изтръгнати до един.
  2. Три пръста от лявата ръка са отсечени при втората става.
  3. Двете уши са отрязани.
  4. Отрязана е дясната гърда.
  5. Езикът е изтръгнат и всички зъби са извадени.
  6. От една страна на талията е съдрана ивица кожа, широка около два инча.
    Искането за изготвянето на протокол, констатиращ тези факти, разбира се, е било отхвърлено.”

На 30 май Барнс изпраща във Вашингтон своя информация за състоянието на тялото на Мара Рачева след смъртта й,
която в общи линии съвпада с тази на полковник Бейли.
Чуждестранните наблюдатели стигат до заключението, че тя е починала по време на
изтезания в дълбините на Дирекцията на милицията.”
Много хора сигурно потръпват, като четат тези редове, и си задават въпроса:
Защо е била необходима тази жестокост срещу 24-годишното момиче?
има само един отговор:
Всеки комунист е садист
Тези, които по това време са работили в Дирекцията на милицията са били основно бивши шумкари, свикнали да изтезават, изнасилват,
да режат части от телата на жертвите си …
Да ги обезглавяват, включително за да вземат те държавната награда за главата на убитите, обявените извън закона българоубийци…
Наемници на Кремъл…
Включително и на ранените си другари, за да не им пречат…
Всеки партизански отряд се и имал „колач“..

И забележете, Мара Рачева не е била дъщеря на набедени за фашисти, за преследвачи на партизани, самата тя не е била такава…
Не е била полицейски служител при старата власт, близките й също, тоест не е била обявена за враг на народа или идеологически враг…
Била е образовано момиче, потомка на шипченски опълченец и участник в Първата световна война…

Думата е само една-3в1:
КОМУНИСТ=ФАШИСТ=САДИСТ!