7 срещу 8 юни 1946 г.
Злокобна нощ!
По лична заповед на комунистическия диктатор Георги Димитров
са избити над 200 лидери на македонските българи, живеещи в България.
Георги Настев, Страхил Развигоров, Владо Куртев, Йосиф Марков, Коста Ризов, Гошо Атанасов, Михаил Карайорданов,
Евтим Орлето, Атанас Пашков …
В сражение загива майор Кирил Дрангов.
Съпругите и децата им биват изселени, интернирани или просто изхвърлени от домовете им и оставени на произвола на съдбата.
Нанесен е тежък удар върху тогавашното ВМРО.

За да се стигне до днешната гавра!
Лидер на ВМРО е Красимир Каракачанов-агент Иван от ДС,“Щит и меч“ на БКП…

В началото на юни 1946 г. Сталин нарежда на Георги Димитров и Йосип Броз Тито да се ускори македонизирането на българите в Пиринско.
Комунистите обаче знаят, че при наличието на ВМРО това ще бъде трудно изпълнимо.
Опасяват се и от въоръжена съпротива, която и при наличието на горянството е реална заплаха за властта,
въпреки руската окупация на РККА.
Затова пристъпват към унищожаване на организацията.
Според началникът на контраразузнаването Стефан Богданов ,
лично министърът на вътрешните работи Антон Югов им предава указанията на Георги Димитров:
“да се ликвидират безшумно и без съд …”.
Сред главните екзекутори е македониста и висш функционер на БКП – Лев Главинчев.
Той превръща в кървава вакханалия преследването и избиването на елита на македонските българи.
Ванчо (Иван) Михайлов издава смъртна присъда на Лев Главинчев.

Павел Главинчев, брат на Лев Главинчев,
заявява, че Лев е убил “226 македонски фашисти…”
Но дали това е цялата истина?
Твърди се, че от всички задържани са оцелели едва четирима души.
Всички останали са принесени като жертва на антибългарската политика на БКП,
която до ден-днешен „поема вината с мезета“.