14 януари 1926 г. се ражда гений!
В София!
В дома на цигуларя Никола Абаджиев и пианистката Лала Пиперкова!
Детето чудо се казва Васко.
На четири години той застава до студентите на баща си и започва да свири заедно с тях.
На девет той вече е в Консерваторията с диплома за завършено средно образование.
На конкурса „Франц Крайслер“ във Франция, виртуоза Давид Ойстрах печели първа награда,
На българчето е дадена специална и по-голяма награда-та той е още едва 12-годишно дете.
Дете, но чудо и това виждат не само родината му, но и целият музикален свят.
И този щедро надарен от Бога талант завърша живота си почти като клошар след инфаркт в един железопътен вагон на Хамбург.

През 1942 година Васко е вече на четиринадесет, когато семейството се место в Берлин.
Някои го сравняват с Паганини, други с Моцарт, но и едните, и другите са прави.
Дори по времето на войната българинът изнася концерти.
Приемат го навсякъде възторжено!
Обявяват го за извънземен …
Ликът му е върху огромните афиши, закачени по фасадите на сградите.
В оцелелите от бомбардировките зали, свири с големи оркестри.
Популярността му се простира върху цяла Германия.
След края на войната, през 1945 г., се заговаря за връщане на фамилията в България.
Бащата е притеснен от съветската окупация тук и решава да останат.
Отказва и предложението синът му да бъде назначен за концертмайстор в берлинската филхармония.
Бащата Никола Абаджиев, през 1947 г. получава мозъчен удар и почива.
Виртуозът и майка му заминават за Швеция, но след няколко концерта става ясно, че и там оцеляването ще е трудно.
Нямат пари, живеят в нищета.
Тогава, през 1950 година, двамата се връщат в България.
И тук негов покровител става не друг, а Вълко Червенков.
Дават му влогова книжка, от която може да тегли, колкото си иска. Друг такъв случай няма.
Но това е с цел вълчият червен режим да се представи в човешки образ.
От концертите му държавата печели доста добре, освен това е истинска гордост и реклама за страната ни.
Единствено с пропагандна цел , му търсят цигулка по целия свят.
Получават се 16 оферти. Изборът пада на една „Страдивариус”.
Но в крайна сметка цигулката, с който ще свири е направен от лютиера Л. Калоферов.
Въпреки това, препълнените салони са го аплодирали по тридесет минути без прекъсване.
Пред зала „България“, където има концерт, са изнесени говорители и околните улици са препълнени със слушатели.
Конна милиция се грижи за реда.А не става въпрос за футболен мач, а за цигулков концерт!
Желаещите да присъстват се нареждат на опашка за билети от шест часа сутринта.
Васко Абаджиев е идол!
Следват го тълпи почитатели, искат да го докоснат.
Тръгват за концертите часове преди началото и търпеливо чакат.
Шест-седем биса са неизбежни, преди да се обяви краят.

Васко Абаджиев свири главно в България.
Разрешават му да гастролира най-много в Унгария, СССР, ГДР и останалите социалистически страни.
Вратата на Запад е затворена.
Този факт, болестта му, с която не може да се справи, са причина през 1956 г. след едно пътуване в Чехия и Унгария
той да продължи за Хамбург да остане там.
Но социалистическата месомелачка е унищожила геният-цигулар.
В Германия сякаш виждат друг човек.
В очите на немците той вече не е виртуозът, детето чудо, Паганини или Моцарт.
Няма пари.
Живее с благословията на социалните служби и няколко добри приятели.
Настанен е в пансион, свири тук-там за малки хонорари…
Социалистическа България е изгубила рекламният си агент и се опитва да си го върне.
Васко приема, ако му организират концерти във Виена и Москва.
Иска двеста долара , за да си плати наема и да си купи костюм.
В крайна сметка до завръщане не се стига и най-великият български цигулар е обявен за НЕВЪЗВРАЩЕНЕЦ!
С други думи ВРАГ на НАРОДА.
Това не му пречи той да продължава да говори с любов за родината си…
Обществото продължава да не го приема.
Виждат го да свири Бах в мизерните пристанищни кръчми в Хамбург.
Дават му халба бира и чаша вино.
Пуши прекалено много.
Живее мизерно .
Богат меломан го чува случайно, наема му жилище, осигурява му храна и му организира концерти в църкви и катедрали.
Публиката е малобройна, но има верни почитатели, които го следват навсякъде.
Ала преживяното, мизерията, славата, талантът, изтощението – всичко това като че ли му идва в повече.
Докато идва този момент, в който издъхва във влака само на 52 години.
Това е краят.
Но не съвсем.
Днес от факторите в родината му зависи колко още Васко Абаджиев ще живее.
А той заслужава много.

От началото на псевдо-демокрацията минаха 30 г., а сънародниците ни малко знаят за този великан.
При толкова много паметници на шумкари-цървули,
не заслужава ли геният Васко Абаджиев,
поне един скромен бюст в родната си София?