10 май
1840 г. 
Сливен, 
Османска Империя

Ражда се Димитър Николов Асенов, по-известен като Хаджи Димитър.
Той е един от най-значимите български войводи./На снимката е родната къща на „робът“/
За първи път през 1862 г. Хаджи Димитър излиза в Балкана с чета и цяло лято броди из планината.
През пролетта на 1864 г. се включва в четата на Стоян войвода от Сливен като знаменосец. 
На 21 май 1865 г. в жилището на Георги Раковски се сформира чета, в която участват също Хаджи Димитър и Стефан Караджа. 
На 13 юни 1865 г. четата преминава Дунава и действа в района на прочутото хайдушко сборище Агликина поляна.
През пролетта на 1866 г. от Румъния преминава чета от 20 души, ръководена от трима войводи: Желю войвода, Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
Четата действа в Сливенския Балкан.
На 5 юли 1868 г. най-известната и най-многобройна чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа преминава Дунав с една гемия.
На 9 юли в местността Канлъдере/„кървава река“ /, местност в землището на Вишовград, става кръвопролитно сражение и четата е разбита. 
Ранен и пленен е Стефан Караджа.
Осъден е на смърт чрез обесване, но на 30 юли 1868 г. умира от раните си в Русенския затвор. 
Погребан е от баба Тонка Обретенова, а черепът му е съхранила за поколенията в къщата си в Русе.
Баба Тонка е положила на олтара на Свободата на България всичките си деца!
Включително и зет си Захари Стоянов!
Включително и внучката си Тонка, отвлечена непосредствено след 9.9.44г. от дейци на АБПФК.
След тридневни гаври е умъртвена садистично и захвърлено в неизвестен и до днес трап…

…Предвождани от Хаджи Димитър останалите 58 души продължават към Балкана.
На 18 юли 1868 г. при връх Бузлуджа става последното сражение на четата.
Хаджи Димитър е тежко ранен на Бузлуджа и изведен от боя от трима свои четници, за три денонощия е отнесен на връх Кадрафил, 
в Сърнена Средна гора, близо до днешното село Свежен (тогава Аджар). 
Там въпреки грижите на местни пастири, Хаджи Димитър починал от раните си на 29 юли/10 август 1868 г. 
Погребан е на същото място. 
Дванадесет години по-късно, ноември 1880, костите са препогребани тържествено 
в двора на църквата „Св. Св. Петър и Павел“ в с. Аджар от пловдивския викарен епископ Гервасий Левкийски (по-късно сливенски митрополит)
Малко по-късно майката на Хаджи Димитър прибира тези кости и те са препогребани в църквата в кв. Клуцохор в Сливен. 
През 1970 г. във връзка с цялостно преустройство на къщата музей „Хаджи Димитър“ 
костите са предадени в Окръжния исторически музей в Сливен.

… По повод на смъртта му Христо Ботев написва 
едноименната балада, обезсмъртила и двамата воеводи…

ЖИВ Е ТОЙ, ЖИВ Е! Там на Балкана,…

ТОЗ, КОЙТО ПАДНЕ В БОЙ ЗА СВОБОДА,
ТОЙ НЕ УМИРА: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят…

Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен!