Чавдар войвода е роден в някое от Щипските села по долината на река Лакавица, днес Република Македония. 
В османски документ от 1638 година се говори за хайдутин Константин, наречен Чавдар, от село Сопотница.

Бойко Борисов е роден в Банкя на 13 юни 1959 г.

Айдуци
/ПО БОТЕВА/

Я надуй, Кури, каваля,

след теб да викнат – запеят

песни просташки, айдутски,

песни за вехти бандити –

за Бойко страшен айдутин,

за Бойко вехто Бекапе –

синът на Живков Страшника!

Да чуят моми и момци

по конгреси и по седенки;

юнак в Интернет-клубове,

и мъже в ладни механи:

каквий уроди раждала,

раждала, ражда и сега

българска майка русняшка;

какви бандити хранила,

хранила, храни и днеска

нашата земя хубава!

Ах, че мен, Кури , додея

кавгите ви да слушам,

а сам за тегло да пея,

за тегло, Кури, сюрмашко,

и за свойте си кахъри,

на данъкоплатец-идиот!

Тъжно ми й, Кури, жално ми й,

ала засвири – не бой се, –

аз нося сърце юнашко,

глас имам меден натовски,

та‘ко ме никой не чуе,

песента ще се пронесе

по гори и по долища –

медии ще я заглушат,

интернет ще я повтори,

та чак до Брюксел ще иде

и тъгата ми ще мине,

тъгата, Кури, от сърце!

Пък който иска, та тегли –

тежко му нима ще кажа?

Юнакът тегло не търпи –

ала съм думал и думам:

Блазе му, който умее

за чест и воля да мъсти –

доброму добро да прави,

лошият-там в панделата, –

пък ще си викна песента!

I//

Кой не знай Бойко Бекапе,

кой не е слушал за него?

Цар Симеончо изедник,

или руските сердари?

Крадец ли в Сметна палата,

или идиотин ТУК ДОЛУ!

Водил бе Бойко пасмина

тъкмо ми дор три мандата

и страшен беше айдутин

за леви, Бойко, за десни;

ала за всички ТАМ ГОРЕ

крило бе Бойко-путинист !

Затуй му псуват майката

на Странджа баир гората,

на Ирин-Пирин тревата;

меден им кавал приглаша

от Симитли, та чак до Брюксел

и с ясен ми глас жътварка

от Бяло море до Дунав –

по румелийски полета…

Един бе Бойко Бекапе –

един на Путин и Меркел,

един на вярна пасмина;

мъничък майка остави,

глупав от татка отдели,

със сестра, Бойко, без братец,

ни нийде някой роднина –

един сал вуйка изедник

в бандитската СИК- дружина!…

Юнак тридесетгодишен,

На СИК го даде майка му,

по чужди врата да ходи,

от чужди хлябът да краде;

но стоя Бойко , що стоя –

стоял ми й от ден до пладня!

И какво да ми спечели?

Голям армаган на майка –

тез тежки думи отровни:

„Що ме си, майко, продала

на тези от СИК аргатин:

овци и коли да крада,

да ми се смеят хората

и да ми думат в очите:

да имам баща войвода

на милионмина пасмина,

всичките да е наплашил,

да владей Стара планина,

аз при Сикаджи да седя –

във тоз сюрмашки обирджи!

копилето им да бавя;

час по час да ме нахокват,

че съм се бавно увълчвал,

че човек няма да стана,

а ще да гния в тъмница,

при бай Ставри в СЦЗ,

и ще ми капнат месата

на Кара баир на кола!…

Проклет бил човек Сикаджи!

Проклет е, майко – казвам ти,

не ща при него да седя,

копилето му да бавя

и крастите да му завръщам.

Яли ги свраки и псета!

При татка искам да ида,

при татка мамо, във Правец;

татко ми да ме научи

на к’ъвто иска ишерет.“

Зави се майка, замая –

камък и падна на сърце;

гледа си Бойку във очи ,

във очи черни, големи,

глади му тиква къдрава

и ръда клета, та плаче.

Бойко я плахо изгледа,

и с сълзи и той на очи,

майка си бърже попита:

„Кажи ми, мале, що плачеш?

Да не са татка хванали,

хванали опандизили,

та ти си, мале, остала

сирота, гладна и жъдна?“…

Прегърна майка Бойче си,

в очи го черни целуна,

въздъхна, та му продума:

„За тебе плача, Бойко льо,

за тебе, дете хубаво,

писано още шарено:

ти ми си, синко, едничък,

едничък още мръснИкчък,

и добри думи хортуваш; –

Но майка пак ще те жали,

да идеш, синко, с татка си,

айдук кат него да станеш!

Татко ти й снощи доходял,

за тебе, синко, да пита –

много ме й съдил и хокал,

що съм те, синко, пратила

при Сикаджи, а не при него –

да види и той, че има

хубаво дете бандитче;

далеч ли да го проводи,

Винету-книга да учи,

или премиер да направи,

по министерства да ходи.

Триста й заръци заръчал,

в неделя да те проводя

на путинистко сборище…

Ще идеш, синко Бойко льо,

едничък синко на майка!

Ще идеш утре при него;

ала те клетва заклинам,

ако ти й мила майка ти,

да плачеш, синко, да искаш,

пасмина ти да я водиш,

И лява, Бойко , и дясна,

хем далеч да те проводи,

Винету-книга да учиш –

майци си писма да пишеш,

кога при Путин отидеш…“

Рипна ми Бойко от радост,

че при татка си ще иде,

страшни айдуци да види

на путиниско сборище;

а майка ядна, жалостна,

дете си мило прегърна

и… пак заръда, заплака!…