И котлона да включиш, ще ти заговори за славяните, за 3-ти март и Сан Стефано, за граф Игнатиев…
А кой е Луи Айер?

Роден е в Бе, кантон Во, Швейцария през 1865 година.
В 1893 година българският просветен министър Георги Живков кани Луи Айер в България, за да постави основите 
на спортното образование в страната.
На 21 Януари 1895г., Луи създава, по първообраза на швейцарските гимнастически дружества,
първото юнашко дружество, в което се раждат днешните Левски и Славия и всички останали в цялата страна
преди окупацията на България от СССР на 9-ти септември.

27 Юли 1910г.в София се провежда 5-тия „соколско-юнашки“ събор, в който участват 42 д-ва с 2880 юнаци, 
1800 соколи и 260 юнака от Македония, от общо 10 страни. 
За времето си това е международна изява, съперничеща на европейски първенства и олимпийски игри!

Юнашкото движение се разраства лавинообразно и то е в основата на небивалия спортен и патриотичен ентусиазъм 
по време не само на Балканските войни. 
Дейността на ЮНАК се разширява, броят на спортните клубове, на игрища и салони се множат, а регистрираните членове 
на 9.9.1944г. надхвърлят 150 хиляди…​​

На 23 Окт 1912г, Юнашкият легион (230) с командир Луи Айер потегля от София за фронта. 
Юнаците от Македоно-одринското опълчение са основните сили при разгрома и пленяването на корпуса 
на Явер паша (12хиляди.) на 15.ХІ.1912г. до р. Марица – с. Мерхамлъ.

През Първата световна война Луи Айер доброволно се включва в армията, като офицер в 33-ти пехотен свищовски полк.
Загива на 2 септември 1916 година като командир на рота при отбраната на град Дойран. 
Погребан е в село Чаушли, днес в Северна Македония.

Ето какви оптимистични огнени думи е казал Луи през октомври 1913г. за своята втора Родина, България, 
АКТУАЛНИ и ДНЕС.

„От тази последна и отчаяна борба, България излиза нравствено извисена.
Тя позволи да се измери и разкрие необикновената жизненост на тази нация.
…зора ще настане, там където слънцето на Истината ще разкъсат плътната завеса на натрупалите се обвинения 
от враговете на България.
Тя очаква с увереност този ден.
Един народ, който за трийсет години последователна и цeлeнасочена дейност успя да се възроди
и да донесе благоденствие за отечеството си,
НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОБЕДЕН.
Той вече се е захванал със своето възстановяване,
като не цели друго, освен да превърже раните и да възстанови силите си.
Героизмът на неговите добродетели
и великото му минало
са гаранция за неговото бъдеще…“

ПОКЛОН пред Луи Айер, роденият в Во швейцарец, 
загиналият на Дойран българин!

КУРАЖ!
Без „мъртви души“!
Без праг на преференциите!
С гласуване и по пощата!