Като че ли днес го е написал Александър Геров, за ония ТАМ ГОРЕ във властта…

ПРОКЛЯТИЕ

Капе тежък покой. 
От небето се струи тревога. 
Като хищно око 
е луната, червена и строга.

Нещо диша в нощта. 
Нещо стъпва край мене и съска. 
Капят черни листа. 
Бягат сенки – уплашени гъски.

С бели, бесни очи 
аз се втурвам да бягам безумен. 
А след мене пищи 
един стар и настръхнал игумен.

Самотата е той! 
Самота, нетърпимо жестока! 
Ледни капчици пот 
ме изгарят и щипят до болка.

О, какво съм сторил? 
Лъскав нож във ръцете ми свети. 
Хора, страшни и зли, 
хищни хора, бъдете проклети!