ЗАБРАВЕНИТЕ БЪЛГАРИ:Александър Георгиев-Коджакафалията.

Има ли българин, който е дарил баснословното си богатство,
за да имат стотици бедни хора собствен дом?
Има!
Има!
Името му е Александър Георгиев, известен с прозвището Коджакафалията.

В началото на историята нищо не подсказва, че едно бедно и неграмотно момче
ще стане един от най-големите дарители у нас.
Но да караме подред.

Роден е през далечната 1830г. в днешното село Зидарово, тогава Дюлгери.
Баща му умира, когато Александър е само на 5 годинки.
Майка му се омъжва втори път, но с пастрокът си той не се разбира добре.

Поради липса на средства не получава образование,
но явно е притежавал дарба и силен търговски нюх,
защото с много труд и постоянтство, ще изгради цяла търговска империя.

Чиракува със свой братовчед по дюкяни в Созопол и в Бургас,
но скоро започва да върти самостоятелна търговия,
която постепенно се разраства и придобива огромни мащаби.

Въпрекиче е неграмотен, помни огромен обем информация от обороти, доставени товари, сделки,
печалби и н.т.а умът му сечал, като бръснач.
Освен това знае говоримо 5 чужди езика-английски, френски, италиански, гръцки и турски.
Според повечето познавачи на тези времена, заради това го наричали и Коджакафалията,
което ще рече голяма глава, т.е. голям ум.

Влага огромна част от спечеленото в недвижими имоти, но самият той живее в изключителна скромност.
Обитава малка стаичка под стълбището на един от магазините си.
Сам отрасъл в недомък, да помага на бедните се превръща в негово верую!

Когато усеща, че годините му напредват,
прави изключително дарителско завещание на обща стойност 25 милиона латни лева,
т.е. над 1 милиард днешни лева!
Дарява огромна част от земите си,
за да могат стотици бедни хора в този край,
доста от тях бежанци след Илинденско-Преображенското въстание,
да имат своето късче земя и дом.

Ето една част от неговото писмо до Общинския съвет в Бургас през 1911г.

“ На почитаемият общински съвет е известно,че
искам да облекча положението на бедните в Бургас.
Особено на ония, дето нямат собствени къщи и средства да плащат наеми.
При подаряването на тези места се явиха, около 350 бедни и безимотни
и искам да им дам места, затова моля техническите власти
да парцелират на дворища и част от нивите ми извън града.
На по 180-300 кв.м.и то още днес-заради бедните просители“

Фактически върху неговите земи е изградена немалка част от съвременен Бургас,
а една от махалите кълго време носи името Коджакафалийска.

Дарява имотите предимно на жени, защото мъжете били скромни да ги пропият.

Завещава и огромни богатства и на местната църква, със следното забележително указание:
„…всяка година, докато свят светува, да раздават в Страстната седмица преди Коледа
събраните пари на бедните, без разлика от народност и вероизповедание,
на всеки, кой каквато нужда има.“

За жалост, след 9.9.1944г., паметникът, който му издигнали благодарните бургазлии,
е премахнат от комунистите.

Има спорове, кой е най-големият български благодетел.
Дали е Евлоги Георгиев, Ненчо Палавеев, Димитър Кудоглу
или пък Александър Георгиев-Коджакафалията, но това не е най-важното.
Най-важното е, че колосалните дарители от тази епоха, не са единици, не са десетки-
те са стотици.
Просто така е било прието да си изпълниш дълга,
и хората в обществото да те уважават, ако си се замогнал.

Без да правим обощения, защото и сега има не малко дарители /например Кирил Петков дари
500 000лв на Софийския университет, от бизнеса си в Канада, още преди да дойде в България,
но все пак ситуацията днес не е точно такава.
Връзката между тези, които имат, и тези, които нямат, като че ли е скъсана днаматично.
Дадо Добри, мир на душата му,живееше в мизерия, даряваше просията си на Синода,
а владиците си купуваха златни ланци и мерцедеси.

Дано един ден това се промени и да видим един нов Коджакафалия,
а до тогава да помним доброто, което са сторили онези
българи от старото време.