Има ли османски турчин, който да е храбър български опълченец?
Има.
Името му е Али Рефик и неговата житейска съдба е една от най-изумителните истории,
които въобще някога съм чувал.
Нека се замислим.
Става дума за човек, роден в богато османотурско семейство, изповядващ исляма,
който се сражава като български опълченец в кървавите сражения при Стара Загора и Шипка.
Като научих за тази история, реших просто, че тя е недостоверна или силно преувеличена,
но се оказа вярна.
Обаче да караме подред.
Али Рефик е роден през 1851 година в днешното карловско село Богдан,
което тогава носело името Дерелий, и освен българска махала имало и голямо османотурско население.
Самият Али Рефик е от семейството на много богат турски търговец,
който въртял търговия из огромната империя.
Младият Али живее живота на всеки тогавашен османлия, произлизащ от заможно семейство.
Първо учи в Цариград, после почва да се обучава на тънкостите на „алъш-вериша”
под опеката на баща си.
След навършване на пълнолетието си е изпратен да служи като войник
във Видинския гарнизон на редовния аскер.
Там, според историка доц. Петър Ненков, той става свидетел на грубо отношение
на офицерите към войниците
и сам бил подложен на насилие, което го кара един ден да избяга във Влашко.
Отвъд Дунава по неведомите пътища на съдбата попада под влиянието на българските революционери
и харесва идеите на Левски за чиста и свята република,
в която между отделните народи ще има равноправие.
И тук настъпва вече съдбоносен обрат.
През 1875 г. го виждаме вече да участва в Сръбско-турската война като доброволец
в българския отряд на руския генерал Михаил Черняев.
Между другото, в тази бойна част се ражда великата песен „Шуми Марица”.
Храбростта на Рефик в боевете направила силно впечатление дори на вехтия войвода Панайот Хитов.
И тук следва още по-драматично продължение.
След обявяването на Руско-турската война, Али Рефик ще е един от първите доброволци
записали се в Българското опълчение.
Нещо повече, той е зачислен в славната 3-та опълченска дружина на подполковник Калитин,
на която е поверено самото Самарско знаме.
Как въобще българите са приели, че османлия ще се бие с тях срещу своите единоверци?
Честният отговор е с известни предубеждения, които обаче Рефик бързо преодолял,
благодарение на смирения си характер и героизма си при Стара Загора и Шипка.
Всичко това е описано от командира на рота в 3-та дружина,
летописецът на българското опълчение – полковник Стефан Кисьов.
След освобождението Али Рефик е назначен за митнически стражар в Пловдив.
Получава и поборническа пенсия.
Не се знае как е продължил животът му и годината на смъртта му,
или поне аз не открих такива данни.
Защо Ви разказвам тази история?
Защото тя е доказателство, че историята почти никога не е просто черно-бяла.
За това за всеки човек трябва да съдим не по името му или вярата му, а по неговите дела.
Всеки народ гледа на историята от своята камбанария.
От нашата българска камбанария, Али Рефик си е един български герой.
Той е предтеча на хилядите български мюсюлмани, които ще загинат за България
по време на войните за национално обединение.
Днес в село Богдан има малка паметна плоча.
Мислех да напиша на финала, че той е бил „Чужд след свои и свой сред чужди”,
но реших, че уважението към този човек изисква да кажа друго –
там на скалите на Шипка и в нашата памет, Али Рефик е „свой сред свои”.