В изявление по БНР и БНТ председателят на Държавния съвет,
комунистическият диктатор Тодор Живков
призовава Турция да отвори границите си за български емигранти,
което става причина за „Голямата екскурзия“.
Което всъщност беше престъпление на комунистите към българските граждани етнически турци.

Години по късно, като депутат от 36-то ОНС,
бях член на временната комизия за Възродителният процес.
Която така и не стигна с доклад пред НС,
тъй като беше саботирана от депутатите на ДПС, самите те участници,
а не потърпевши от Възродителният процес.
Самият Доган, ДС и КГБ агент Сава, бе легендиран, за да спаси комунистите
от справедливият гняв на българските граждани-етнически турци.

Установи се, че Възродителният процес е проведен по чисто икономически причини.
Въпреки, че комунистите повтаряха мантрата за Загниващият капитализъм,
то социализмът вече бе жив труп.

Тъпанарите от Политбюро на БКП,
начело с цървула от Правец,
стигнали до „гениалната идея“ да изгонят 400 000 от България,
като по този начин ще се увеличат „порциите на останалите.
Наистина имаше ефект, но той бе краткотраен.
Поради което Луканов спря изплащането на външният дълг
с което фактически обяви фалитът на социалистическият концлагер НРБ.
Заводите фалираха.
Стотици хиляди останаха безработни на улицата.
За да не бъдат пометени от тълпата,
комунистите отвориха границите
и милиони потърсиха препитание на Запад.
И нито един в „братска“ Русия!

Бащиният род на съпругата ми Недрет, която всички я наричаха Надя,
е от село Жълт бряг в Сливенският балкан.
Дядо и Ахмед Мустафа е преселник от Истанбул.
Офицер от младотурците,
избягал от политически репресии.

Установил се в село Жълт бряг/ на снимката/ в Сливенският балкан и станал учител.
Ожинил се за Зелиха, най-голямата красавица на селото.
Помня баба Зелиха, наистина беше голяма красавица.
Стройна, русокоса, с бистро бяло лице, с пъстри чакърести очи.

Плашеха турците, че българите щели да ги колят,
както турците ги клали пет века.
Чувах, че амуджите/братовчедите/ и те ще се изселват.
Изсели се цялото село, после почти всички се върнохо обратно в родното си място.
Та отидох в Жълт тъкмо си товареше покъшнината братовчед на Надя.
Но колко може да натовари на един москвич?
Пред портата стоеше циганин с каруца и се пазареше за хладилника да го вземе за два лева.
И понеже не се спазариха, циганинът на тръгване каза:“Както искаш.Ти като заминеш,
аз ще го взема без пари“

Сбогувахме се и аз си тръгнах обратно за Сливен.
Но пътят е дълъг, а и през Балкана.

Вече притъмня.
Преди Сливен, на завоя на реката,
над халетата на стария текстилен Георги Димитров,
имаше пропускотелна бариера.
Тъкмо щяхя да ме отупат,
единият се приближи и ме освети с фенерчето си.
-Абе ти не си ли Видьо, на бай Трою пощаджията.
Така моят селски Петър Врачето, мобилизиран от КАТ,
ме спаси от кютека.