Стефка Цветанова
5 ч. ·
От малък още лъжеше за трима
и глупостта му беше несравнима;
от мързел не научи занаят,
та затова – избран бе депутат.
Авторът е Змей Горянин (Светозар Акендиев Димитров), български писател и преводач,
роден на 11 януари 1905 година в град Русе.

Епиграмата е написана през 1938 г.
За днешните поколения това име е непознато, може би екзотично.
За съжаление, за предишното поколение името е табу.
А през 20-те, 30-те и 40-те години на миналия век е бил от продуктивните и известни български писатели.
Практически непознато на съвременния български читател е цялото му наследство –
и статиите му, и романите му, и разказите му, и стиховете му.
Името му упорито се премълчава от литературните критици и историци.
Не се среща нито в специализираните издания за литература, нито в енциклопедиите…

А той е автор е на над 50 книги за деца и възрастни, на стихосбирки и епиграми.
Заедно с Елин Пелин списват и редактират списание „Българска марка“.
Занимава се и с резбарство.
През 1942 г. Змей Горянин за кратко е цензор в Дирекцията по печата.
През 1944–1945 г. е обвинен от Народния съд във „великобългарски шовинизъм“,
поради интереса си към българската история,
който расте покрай издирването на материали за художествените му творби.
Книгите му попадат в „Списъка на фашистката литература“ и са иззети от библиотеките.
Когато излиза от затвора, Георги Караславов, Христо Радевски, Младен Исаев няколко пъти му предлагат
публично да се разкае, за да бъде реабилитиран, но той отказва.
„Та именно те най-добре знаят, че не съм спирал ничий труд да излезе. Защо да декларирам нещо, което е факт.“

Изолиран от всякакви публични изяви, животът му преминава в самота до смъртта му на 25 август 1958 година.
Погребан е в двора на манастира „Седемте престола“, Софийско.

А епиграмите му звучат толкова актуално…
Не е лошо
Не е лошо да си бил министър,
стига да не си бил много тъп, —
а с ума си „далновидно-бистър“
да си се сдобил с имотец скъп.
1947
Ах, защо ли
Всички честни патриоти
Ботев имитират, —
ах, защо ли като Ботев
и те не умират…
1950
На един поет
Че ти не си поет — не е беда, —
не са поети твърде много хора;
бедата, драгий, идва от това,
че пишеш и печатиш без умора.
1950
На един художник
Напразно се гневиш, човече,
че нямало изкуство вече!
Я виж, например, как жените
си дорисувват красотите.
1950
На живота в блатото
все така си става –
все потъва златото,
а боклукът плава.
1950

КЛУБ ИЛИЯ МИНЕВ…Предай нататък…

Слава Україні! Героям слава!