В Османската империя ангарията е била максимум 14 дни.
През социализма, ангарията нямаше край.
Освен, че заплатите бяха колкото социални помощи,
бригадите и лененските съботници нямаха край!
Дори цял град беше построен на ангирия и именуван Димитровград.
На комуниста
международният терорист Георги Димитров.

Като ученик и студент съм изкарал десетки бригади.
Ленинските съботници и хигиенни полудни нямат чет!
Да не говорим, че поради организационната некъдърност на комунистите,
обикновено цяла седмица бездействаме, а в неделята отработваме.

Но най-се е запечатала в паметта ми
първата ученическа бригада в село Първенец, окръг Ямболски.

Технологията на прибирането на царевицата беше следната.
Узрелите мамули се режеха със сърпове и се стоварваха на камара в стопанския двор на ТКЗС.
Камарата се наобикаляше от цялото село.
Обелените кочани се товаряха на камиони и заминаваха за СССР.

Сухите царевични стъбла се трупаха от пионерчетата бригадири на купчини и се запалваха.
Да се наторявала почвата.
След това веднага трактор ореше дълбока оран.

На село много проблемно беше отоплението през зимата.
Нямахме дърва, а караха с камиони само за селската фурна за хляб.

Дядо ми Видьо, обикаляше с магарето угарите
и събираше жили и кютюци за огрев.

Веднъж в угарта намерил имане-изорани пафти и сребърни монети.
Предполагам, че са от времето на кръстоносците.
На много от тях имаше кръст и пишеше Сигизмунд.

Загънах в една кърпичка шепичка от монетите, за да се похваля на децата.
Не зная защо, но на въпросната бригада за царевичните стъбла,
изостанах назад и пръснах монетите в изораната бразда.
И се развиках:“Вижте какво намерих!“
Настана суматоха, но учителите веднага въдвориха ред.
Прекратиха бригадата!
Строиха!
Те останаха, а нас ни изкомандваха обратно към селото.
С песен.
Беше късна есен.
Жътвата отдавна беше минала.
Но ние винаги пеехме една и съща песен: Пред нас са блеснали житата.

Пред нас са блеснали житата,
окъпани от топъл дъжд,
и ний вървим, вървим, вървим нататък
и няма край, и няма край на шир и длъж.

Пр.: Ехо, ехо, безкрай на шир и длъж. (2)

Деца на светлата родина
от равнината и града,
ний с твърди, твърди, твърди стъпки ще преминем
пред наш’та млада, наш’та млада свобода.

Пр.: Ехо, ехо, пред наш’та свобода. (2)

И няма край живота бодър
и нямат край любов, копнеж.
И няма, няма, няма, няма край възхода
на героична, героичната младеж.

Пр.: Ехо, ехо, на нашата младеж. (2)

П.П.
Днес да бъркаш носталгията по детството и младостта,
с носталгията по социализма,
е психическо заболяване!