От незапомнени древни времена
за българите 8-ми януари винаги е бил Бабинден.

в нашето село Първенец, общ. Стралджа
рядко изпращаха лекар.
По принуждение, по разпределение след дипломирането му,
и той изчезваше след като изтечеше срокът на разпределението му.
И никога не изпращаха акушер гинеколог.

Дори при „развитият социализъм“ нямаше линейки!
Нямаше и лични автомобили.
Само веднъж дневно идваше от Ямбол
раздрънкан автобус шкода в селото!
В село Първенец, забравено и от Бога, и от Партията!

Шосето-макадан беше с дупки не като ровове, а като трапове!
И ако в него се качеше бременна в петия месец,
помяташе.
Затова жените раждаха в селото.
Бабуваше им майката на Ураля, партийния секретар.
Живееше през една къща на нашата улица.
На бабин ден, всички булки, които е израждала се събираха в двора на баба Ганьовца.

На село жените, след като се омъжеха, нямаха собствено име.
Именуваха ги на малкото име на мъжа им. Иванца, Драганца, Господинца и т.н. според случая.

Жените сами си пееха и играеха хоро около баба Ганьовца.
Целуваха и ръцете, поливаха ги, а тя си ги бършеше в коремите им-
да бъдели плодовити и лесно да раждали.
Подаряваха и дребни неща: сапун, хавлия или тъкана престилка.
Ние пионерчетата, гледахме ошашавени и нищо не разбирахме от ритуала, но ни беше забавно.

Синът и, партийният секретар Господин Ураля,
изскачаше от къщата и започваше да вика:

„Мамо, свърши с Бабин ден.Сега е ден на родилната помощ.
Стига с тези простотии!
Ще ми се смеят другарите…“

„Сине, ще ти дам аз едни другари!
Да ми се махаш от главата.“

„Как да се махам, ма? Че аз съм у нас си!“-дава отпор Ураля.

Но като гракнат отгоре му всички жени, Ураля си подвива опашката и изчезва на някъде.

Сега повечено партиици признават, че Възродителният процес спрямо турците-български граждани
е било голяма глупост.
Не, другари комунисти!
Не беше глупост!
Беше престъпление!

Но преди това, комунистите извършиха по-голямо престъпление!
Възродителен процес срещу българите-български граждани!

Избиха без съд и присъда, елита на България и я обезкръвиха.
Преименуваха българските празници или ги забраниха!

Прекършена беше душата на българина!
Вече нямаше, в делник и празник,
хора и песни на мегдана…