Защо няма осъдени за „Възродителния процес“ срещу българските турци

„ДПС уж с тази цел се създаде – насилствено наложените имена да бъдат изтрити.
Доган е пряко отговорен за продължаващото престъпление“, казва Сабри Искендер,
лежал в затвори и лагери по време на „Възродителния процес“.

Защо цели три десетилетия прокуратурата в България не изправи пред съда виновните за насилствената смяна на имената на българските турци?
Това е въпросът, на който все още няма отговор, а главните архитекти и изпълнителите на чудовищната репресия от зимата на 1984/1985 са вече покойници.

Разследването по делото, продължило 31 години, бе прекратено на 31 май 2022 година.
Малко преди това – през март – почина и последният обвиняем Георги Атанасов, министър-председател на тогавашна България.
В Софийския градски съд постъпиха жалби срещу прекратяването, а живите политзатворници, роднините и потърпевшите смятат да търсят справедливо възмездие –
ако българското правосъдие откаже, те ще се обърнат към Европейския съд за правата на човека в Страсбург с искане делото да се възобнови.

„Вината е на политиците и на ДПС“

„Вината за този развой е и на политиците, особено на ДПС“, подчертава Сабри Искендер,
един от автентичните борци за човешки права,
който навремето е бил принудително изселен от България.
Роден е през 1947 г. в село Жълт бряг, Сливенско.
Добре помни дати, събития, връзки, срещи – всичко от съпротивата си срещу комунистическия режим.

Насилствената смяна на имената на българските турци го заварва в Сливен.
Той е първият арестуван в региона на 17 януари 1985 година.
„Това беше превантивна мярка, за да не видя „Възродителния процес“ с очите си.
Тогава прекарах 111 дни в следствения арест“, спомня си Сабри.

В продължение на повече от седмица през тази есен той чете досието си.
Научава, че е бил наблюдаван от службите още от 1972 г., когато е бил 25-годишен.
Две години по-късно е вкаран в Старозагорския затвор за обида на длъжностно лице – старшина от милицията.
Това му струва 6 месеца лишаване от свобода.
„След това са ме следили постоянно.
А онези 111 дни през 1985-та ми се видяха като 111 години, аз самият не знам как съм издържал на побоищата
и изтезанията“, казва Искендер.
Впоследствие е откаран в лагера на остров Белене.

В Белене без съд и присъда

И той, както и стотици други, попада на „острова на ужасите“ без присъда.
„Бяхме 517 души там от различни краища на страната, подложени на психически и физически тормоз.
След една година излязох на свобода, но с цената на 37-дневна масова гладна стачка,
до края на която издържахме само петима“, разказва той.

Сабри е откаран в село Камено поле, Врачанско, където е принудително интерниран да живее,
далеч от семейството си.
През октомври 1986 г. прави опит за бягство зад граница, но той приключва с неуспех
и след 66 дни на непрекъснати разпити
в Главно следствено управление на „Развигор“ 1 излежава двугодишна присъда в Старозагорския затвор,
след което отново е интерниран в Камено поле.

Демократична лига е създадена далеч преди ДПС

Още на „Развигор“ Сабри обмисля идеята за съпротива срещу режима.
Намира съмишленици – също принудително изселени във Врачанския край.
По онова време вече е създадено Независимото дружество за защита правата на човека,
но групата около Сабри е убедена, че трябва да има и алтернатива.
Мустафа Юмер, (по-късно кмет на Крумовград в Източните Родопи), написва програмата
на Демократичната лига за защита правата на човека.
Датата е 13 ноември 1988 година.
„Трябваше да има и такава организация.
Докато правата на етническите българи бяха частично нарушени, то нашите, на етническите турци,
бяха напълно отнети и погазени“,
подчертава Искендер и показва копие на оригинала.

Лично той изпраща програмата от 25 точки на Тодор Живков и в редакцията на вестник „Отечествен фронт“.
Мустафа Юмер я изпраща до председателя на Народното събрание и до „Работническо дело“,
а Назиф Салиев, адвокат от Силистра, който е интерниран в Роман –
до Главния прокурор и вестник „Земеделско знаме“.
Но преди това документът е пратен на Британското посолство и това на Турция в София.

Радиопредаванията на западните радиостанции

„Ние слушахме Дойче Веле, БиБиСи, „Свободна Европа“, това беше нашият път към гласността
и отвоюването на човешките права.
„Немили–недраги бяхме“, разказва Сабри.
„Бягахме тайно от село Камено поле и отивахме в Червен бряг, Луковит, Бяла Слатина,
а там от пощата се свързвахме по телефона.
Разбира се, незабавно след това пристигаха от Държавна сигурност.“

Групата пише протестно писмо до правителството в Прага с настояване за освобождаването на Вацлав Хавел,
адресирано до посолството в София.
Текстът е излъчен по Радио „Свободна Европа“.
Сабри изпраща писмо до министър-председателя Георги Атанасов и в подкрепа на Илия Минев,
лидер на Независимото дружество за правата на човека,
както и на секретаря Петър Манолов, тогава в гладна стачка.
Казва, че взаимната свързаност и съвместната работа на независимите организации е била от огромно значение
и полза за каузата на турците в България.
Програмата на Демократичната лига и списъците с имената на увеличаващата се група са укривани
на всевъзможни места – закопани в дворове, скътани в бурканчета.

Къде е Ахмед Доган?

Съвсем за кратко Сабри и Ахмед Доган се засичат в Старозагорския затвор, Доган после е преместен.
Но и тогава Сабри не му се доверява и не му разкрива за подготовката на организацията.
По-късно, в началото на май 1989 г. Мустафа Юмер е принудително изхвърлен от България на турската граница,
а Али Орманлиев – на югославската.

На 12 май Сабри пише до Тодор Живков.
„Гражданино Живков, крайно време е да се откажете от асимилаторската политика спрямо турците в България,
единственото решение е да разговаряте с лидерите на Демократичната лига за защита на човешките права“,
така му написах, казва Сабри.
От Дойче Веле той чул за щафетната гладна стачка на четиримата от Дулово, посочил имената им и обявил,
че се присъединява към тях,
като настоял да бъда уведомен също и за това къде се намират неговите другари Мустафа Юмер и Али Орманлиев.

В писмото до Живков написал още и това:
„Освен че отнехте всички права на турците, заедно с българите над 40 години теглим игото на вашата диктатура.
Завърших писмото със „Свобода или смърт“ и си написах трите имена, но рождените“,
разказва днес с горчив смях Сабри Искендер.
Той изпратил писмото и на в. „Труд“, но не очаквал да бъде публикувано,
затова пък то било излъчено по „Свободна Европа“.

Задграничен паспорт и принудително изселване от България

На 16 май 1989 г. два автомобила спират пред къщата в Камено поле, където е интерниран Сабри.
Връчват му паспорт, нареждат му да си събере багажа и да напише молба,
че по собствено желание избира да живее в Турция.
След това е закаран до граничния пункт на „Капитан Андреево“.
По-късно, вече в общежитието на полицията в Одрин, Сабри и негови съмишленици
чули как западните радиостанции излъчват поредния му протест.

И в Турция той продължава да събира подписи за протестни декларации срещу репресиите в България.
По онова време външен министър на Турция е Месут Йълмаз.
С негова подкрепа Мустафа Юмер, Авни Вели, Зейнеп Зафер, Мюмюн Генчоглу,
тогава лидер на изселническата организация „Балгьоч“,
и Сабри Искендер заминават за организираната от Митеран в Париж Конференция
в рамките на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа,
посветена на човешките права.

Защо няма наказани за репресията срещу българските турци?
„Защото прокуратурата в България не работи, заплатите ? се плащат от данъкоплатците,
но тя закриля престъпниците, не и жертвите и потърпевшите“,
това казва Искендер на пресконференцията в БТА на 30 юни 2022 и после на протеста пред Съдебната палата.

Срамен рекорд

„Това е срамен рекорд от 31 години, изчаквали са да мине давност, да измрем един след друг.
Не може да има давност за престъпленията срещу човечеството.
А на срещата с главния прокурор Иван Гешев на 20 септември той прехвърли топката на парламента, както винаги.
Но въпросът за турското малцинство в България не е решен, това е кървяща рана за нас“,
подчертава Сабри.

Според него за окончателно прекратеното дело за „Възродителния процес“ отговорност носят
парламентът и съдебната система.
Сабри смята, че делото трябва незабавно да бъде възобновено, защото все още има живи участници в събитията,
имената им са известни.
„Но сред тях има и удостоени с ордени“, казва той саркастично.
Надеждата за справедливо възмездие на потърпевшите е вече свързана
с Европейския съд за правата на човека в Страсбург.

Отговорността е на Ахмед Доган и ДПС

„ДПС уж с тази цел се създаде – да направи и невъзможното, но държавните, насилствено наложени имена
да бъдат изтрити от регистрите.
Ако човек сега си вади акт за раждане, с болка в душата е принуден да попълва декларация за идентичност
на имената.
Доган е пряко отговорен за продължаващото престъпление“, категоричен е Сабри Искендер.
И допълва:
„Защото по избори и Доган, и матрьошките му се кълнат, че ще работят за интересите на малцинството,
но после никакви ги няма, хората в трудоспособна възраст са принудени да ходят на гурбет из Европа,
а ДПС нищичко не направи“.

Сабри смята, че Ахмед Доган е подставеното лице на Държавна сигурност,
докато истинските борци за човешки права са прокудени и нямат думата:
„Вижте им ДПС-то, половината от основателите са с досиета от Държавна сигурност, самият Доган също.
А нашите хора вярват на слугите на палачите си и на всички избори пак им дават вота си,
това аз не го разбирам.
ДПС петни името на красива България пред Европейския съюз,
това не е партия, а олигархично сдружение,
възмутен съм“,
казва Сабри.

,,Предай нататък…КЛУБ ИЛИЯ МИНЕВ…Предай нататък…