КАЛЕНДАРЪТ

На днешния 19-ти декември,
1950-та година.

Бъдещият президент Дуайт Айзенхауър става началник на въоръжените сили на САЩ.

Айзенхауер е роден на 14 октомври 1890 г. в Денисън, Тексас.
Той е третото дете в семейството на Дейвид Джейкъб Айзенхауер и Айда Елизабет Стоувър.
Има шестима братя, но само той е роден в Тексас.
През 1892 г. семейството се завръща в Абилийн, Канзас.
Там Айк завършва гимназията (1909) и работи в млекарницата „Бел Спрингс“ от 1909 до 1911.

Айзенхауер се жени в Денвър за Мейми Дженева Доуд (1896 – 1979) на 1 юли 1916 в събота.
Имат две деца – Доуд Дуайт Айзенхауер (1917 – 1921), чиято трагична смърт още в детинство
оставя следа в семейството завинаги,
и Джон Шелдън Дейвид Доуд Айзенхауер (р. 1922).
Джон Айзенхауер служи в армията на САЩ, после става посланик на САЩ в Белгия.
Синът на Джон, Дейвид Айзенхауер, на когото е наречена резиденцията Кемп Дейвид,
се жени за Джули.
Дъщерята на Ричард Никсън.
През 1968 г.

Семейството на Айзенхауер принадлежи към сектата на менонитите.
Когато Айк навършва 5 години семейството му стават последователи на Обществото Уачтауър,
което по-късно приема името Свидетелите на Йехова.
Впоследствие Айзенхауер преминава към презвитерианската църква.

Айзенхауер се записва във Военната академия на САЩ в Уест Пойнт, Ню Йорк през юни 1911
и я завършва през 1915 г.
До 1918 г. е пехотинец в различни бази в Тексас и Джорджия.
След това е танкист (1918 – 1922) в лагера Мийд, Мериленд и на други места.
През 1917 е повишен в капитан, а през 1920 – майор.
От 1922 до 1924 е помощник-командир при генерал Фокс Конър в зоната на Панамския канал.
През 1925 и 1926 учи във военния колеж за командири и генерали във Форт Ливънуърт, Канзас.
До 1927 е командир на батальона във Форт Бенинг, Джорджия.

В края на 1920-те и началото на 1930-те Айзенхауер е назначен в Комисията за американските монументи
от битките,
начело с ген. Джон Дж. Пършинг.
След това Айк се мести в Армейския военен колеж във Вашингтон, окръг Колумбия.
По-късно Айк е помощник командир в щаба на ген. Джордж В. Моусли,
помощник-секретар на министерството на войната от 1929 до 1933 г.
Помощник в щаба на генерал Дъглас Макартър,
началник-щаб, до 1935 г., когато придружава Макартър до Филипините,
където Айк служи като помощник-съветник по военните въпроси на филипинското правителство.
Айк е произведен в чин подполковник през 1936 г..

Айк се завръща в САЩ през 1939 г. и заема няколко поста във Вашингтон, окръг Колумбия, Калифорния и Тексас.
През юни 1941 г. Айк става началник-щаб на генерал Уолтър Кройгер, командир на 3-та армия,
във Форт Сам Хюстън, Тексас.
Повишен е в бригаден генерал през септември 1941 г.
Въпреки че администраторските му способности биват забелязани,
дори до навечерието на включването на САЩ във Втората световна война, Айк не е имал реална бойна служба
и не е бил разглеждан като възможен ръководител на важни операции.

След японската атака над Пърл Харбър Айзенхауер е назначен в генералния щаб във Вашингтон,
където служи до юни 1942.
Назначен е за заместник-командир на отбраната в Тихия океан,
командвана от ген. Леонард Героу.
След това Айк наследява Героу като началник на дивизията за военни планове.
После е помощник на началник-щаба в дивизията за операциите, командвана от ген. Джордж К. Маршал.
Поради близките си отношения с Маршал, който отдава заслуженото на дарбите му,
Айзенхауер получава по-отговорни служби.

През юни 1942 г. Айк е назначен за командващ генерал на Европейския театър на операциите (ETOUSA)
и е базиран в Лондон.
През ноември е назначен също така за Главен командващ на Обединените експедиционни сили
в Северно–Африканския театър на операциите (AFHQ).

През февруари 1943 г. пълномощията на Айк са разширени и вече обхващат Средиземноморския басейн
и включват зоната на 8-а Британска армия,
командвана от генерал Бърнард Монтгомъри.
8-а армия е напреднала и е готова да стартира Тунизийската кампания.
Айзенхауер печели четвъртата си звезда и му се възлага командването на NATOUSA.
След капитулацията на силите на Оста в Северна Африка, Айзенхауер остава начело
на вече преименувания на Средиземноморски театър на операциите (МТО) като запазва ранга си
и продължава командването на NATOUSA,
вече под името MTOUSA.
В тази си позиция Айк подготвя и наблюдава инвазията в Сицилия и навлизането в Италианския полуостров.

През декември 1943 г. е обявено, че Айзенхауер ще бъде Главнокомандващ на войските в Европа.
През януари 1944 г. той подновява командването си на ETOUSA и следващия месец е обявен за
Върховен съюзнически главнокомандващ на съюзническите експедиционни сили (SHAEF)
като съчетава двете длъжности до края на бойните действия в Европа през май 1945 г.

В тези си позиции Айк е натоварен с планирането и осъществяването на десанта в Нормандия през юни 1944 г.,
носещ кодовото название Операция Овърлорд,
с освобождаването на Западна Европа
и навлизането в Германия.

Месец след деня на десанта – 6 юни 1944 г., се осъществява навлизането в южна Франция
и контролът на силите минава от AFHQ към SHAEF.
Оттогава до края на войната Айзенхауер посредством SHAEF има пълният контрол върху Съюзническите сили,
а чрез командването си на ETOUSA има контрол и върху силите на САЩ в Западна Европа.

Като признание на неговата висша позиция на 20 декември 1944 г. е повишен в чин армейски генерал,
еквивалент на позицията маршал в голяма част от европейските армии.

В тази и в предходните си длъжности, Айзенхауер показва огромния си талант на водач и дипломат.

Айк печели уважението на полевите командири като Омар Брадли и Джордж Патън.
Той комуникира умело с такива трудни съюзници като Уинстън Чърчил, фелдмаршал Бърнард Монтгомъри
и генерал Шарл Дьо Гол.

Той има противоположни разбирания с тези на Чърчил и Монтгомери относно стратегията,
но това рядко смущава отношенията по между им.
Той води преговори с маршал Жуков, а президентът Франклин Делано Рузвелт има такава вяра в него,
че му дава възможност да договаря директно със Сталин.

На Айзенхауер му е предложен Медал на Честта (Medal of Honor) за лидерските му качества, но той отказва,
като казва,
че той се полага само на смелите и доблестните.

Айзенхауер е назначен за Председател на щабовете на армията на САЩ през ноември 1945 г.,
а през декември е посочен за главнокомандващ на силите
на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО).

Айк се оттегля от активна служба на 31 май 1952 г.

КАЛЕНДАРЪТ

КЛУБ ИЛИЯ МИНЕВ…Предай нататък…

Слава Україні! Героям слава!