ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

18-ти декември,
1955-та година.

Умира Крум Кюлявков

Крум Кюлявков е роден е в Кюстендил на 24 февруари 1893 година в семейство на бежанци
от велешкото мияшко село Ореше.
Баща му Павел М. Кюлявков е пръв председател на Миячкото Папрадишко–Орешко благотворително братство.

Крум Кюлявков участва в Балканската война в 1912 година като доброволец
в Инженерно-техническата част на Македоно-одринското опълчение.

Крум Кюлявков през 1914 година се включва в театралната трупа при клуба на тесните социалисти
и става член е на Синдикалния съюз.

Крум Кюлявков печата посредствени стихове и хумористична проза в хумористичното списание „Смях“ (1915),
редактирано от Александър Божинов.

Крум Кюлявков участва за кратко и в Първата световна война, но е ранен.

Крум Кюлявков сътрудничи на вестник „Българан“ (1917).

В 1918 година Крум Кюлявков става член на БРСДП (т.с.).и се Сближава се с Христо Смирненски.

Крум Кюлявков, заедно с Христо Ясенов редактира хумористичния орган на партията
списание „Червен смях“ (есента на 1919 г.)
Макар и бездарен, Крум Кюлявков сътрудничи на много вестници и списания:
„Барабан“, „Маскарад“, „Заря“, „Работнически вестник“.

В 1919 година Крум Кюлявков завършва Рисувалното училище в София.

Крум Кюлявков следва история на изкуството във Виена (1920 – 1921).

По поръчение на партията, Крум Кюлявков заминава за СССР
като младежки делегат на III конгрес на Коминтерна (1921).
След завръщането си в България, Крум Кюлявков став учител по рисуване в Копривщенската гимназия .

Крум Кюлявков рисува карикатури, превежда, пише посредствени стихове.
По време на Септемврийският метеж в 1923 година, Крум Кюлявков създава в гимназията
въоръжена ученическа нелегална терористична група.
След потушаването на метежа, тя е разкрита и Кюлявков бяга в София.

Крум Кюлявков написва баладата „Никодим“.
Крум Кюлявков участва в издаването на хумористичния в. „Звънар“ (1923 – 25)
заедно с Илия Бешков, Александър Жендов, Стоян Венев, Тома Измирлиев.

След терористичният атентат на комунистите в църквата Света Неделя през 1925 година,
Крум Кюлявков преминава в нелегалост.

По решение на терористичната БКП в 1926 година, Крум Кюлявков емигрира във Виена.
През 1927 г.Крум Кюлявков организира там художествена изложба „Белият терор“.

От 1928 до 1940 г. Крум Кюлявков е политически емигрант в СССР.
От начало Крум Кюлявков живее в Харков.
От 1938 г. е в Москва, където изпада в немилост и Крум Кюлявков живее под арест.
През 1940 г. с помощта на терориста Георги Димитров,
Крум Кюлявков успява заедно със семейството си да се завърне в България.
Тук Крум Кюлявков се включва в комунистическата терористична борба срещу българската държава.
Натоварен е да ръководи писателския сектор, като завеждащ сектор при ЦК на БКП.
Крум Кюлявков публикува статии във в. „Заря“, сътрудничи на нелегалния „Работнически вестник“.

Непосредствено след Деветосептемврийския преврат се намира в София и Крум Кюлявков взима участие
в кървавото разчистване на сметки с политически опоненти.
Крум Кюлявков е участвал в инквизирането и в убийството на известния художник Райко Алексиев.
На 17 септември 1944 г. Крум Кюлявков става главен редактор на вестник „Работническо дело“.

Крум Кюлявков е ръководител на Културния отдел при терористичния ЦК на БКП (1944 – 1947),
културен съветник на комунистите в българското посолство в Прага (1947 – 1950).
Крум Кюлявков е извънреден професор и ректор на ВИИИ „Н. Павлович“ (1950 – 1953).

Крум Кюлявков пише посредствени драми и комедии.
Крум Кюлявков превежда от руски и украински език.
Посредственият Крум Кюлявков се крие зад псевдонимите:
Апис, Бай Иван, Беден жител, Васка Циганьок, Рамен, Ралин, Дубинушка, Жупел, Звънар, Камен,
Фърлен, Маларме, Стоичков и др.

Като посредствен художник, Крум Кюлявков се изявява предимно със саркастични каритатури
и по-малко с живопис.

Крум Кюлявков е член на СБП.
Носител на звание „Заслужил деятел на културата“ (1953),
на орден „НРБ“ I ст. (1953)
и Димитровска награда (1950).

БКП винаги награждава верните си кучета!

ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

КЛУБ ИЛИЯ МИНЕВ…Предай нататък…