Свидетелите проговарят: Как комунистическите убиваха без съд и присъда след 9-ти септември в Голямо Конаре

В книгата роднини и родственици на жертвите от село Голямо Конаре (днес гр. Съединение),
разказват свидетелства за избитите без съд и присъда техни близки непосредствено след 9 септември 1944 г.

Как комунистите установяват „народната власт” в България непосредствено след 9 септември 1944 г.
в условията на съветска окупация
в една неголяма селска община?
Знам немалко факти за трагичните събития, довели страната до съветизацията ? и установяването
на тоталитарен комунистически режим.

Сред тези факти винаги, когато се заговаря за 9-ти септември, на преден план изпъкват масовите убийства
без съд и присъди
в първите няколко месеца след Деветосептемврийския преврат.

В различни изследвания след 1989 г. са изнасяни подробности за съдбите на немалък брой известни хора –
представители на интелигенцията,
духовници, селски стопани, търговци и др.

Едно от първите подобни издания е книгата на Георги Манов, „Черната скала” (1994) за безследно изчезналите
в есента на 1944 г. в Самоковско.

През 2005 г. Васил Станилов събра в отделен том публикациите през 90-те години на ХХ век
в своя вестник „Про и анти”
за убитите и изчезналите хора от различни обществени прослойки след идването на власт на БКП
през септември 1944 г.

От 2007 г. насам Игумения Валентина Друмева събра в 15 тома съдбите на безследно изчезналите или убитите
без съд и присъда
правословни духовници в България.

През 2008 г. Ивайла Александрова издаде книгата „Горещо Червено” за убития веднага след 9-ти септември
художник и карикатурист Райко Алексиев.

В тази поредица от издания, която не е изчерпателна, през 2009 г. се появи друго изследване,
което осветли зверствата
на комунистите при масовите избивания в Стряма.
То е на Надежда Любенова под заглавието „Стряма – Вторият Батак – 1944”,
което досега е претърпяло три издания.

Различното в него е, че авторката събира спомените на родствениците на близо 60-те жертви
на червения терор след 9-ти септември
и чрез тях научаваме не само за тази кървава разправа на озлобени и отмъстителни лица,
прегърнали „светлата” комунистическа идея,
но и преживяното от семействата и близките на избитите в годините на тоталитарната диктатура.

През 2016 г. Надежда Любенова публикува второ свое изследване, в което събра свидетелствата
на близките на ликвидираните българи
след 9-ти в друго населено място в Пловдивско – Цалапица.
Книгата е под заглавието „Заритите кладенци край Цалапица проговарят”.

В началото на това лято Надежда Любенова публикува трето свое изследване, което отново следва предишните
като съдържание
и също е свързано с разкриване на истината за безчинствата на комунистите в друго населено място
в Пловдивско – село Голямо Конаре,
което от 1969 г. е преименувано в гр. Съединение.

Книгата на Надежда Любенова е под заглавието „Голямото зло в Голямо Конаре”
и я представям в библиотеката на desebg.com тази неделя.

Изследването представя каква е била община Голямо Конаре до септември 1944 г. –
разположена на около 22 км северозападно от Пловдив
с три основни училища и една прогимназия, читалище.

Жителите ? се занимават с отглеждане на ягоди, овошки, лозарство и градинарство.
Стопаните разполагат с над 130 електропомпени кладенци.

В Голямо Конаре работи тъкачна фабрика за памучни изделия, отделно фабрика за памучни прежди,
четири мелници, две даракчийници,
три дърводелски работилници, както и сезонно тържище за плодове и зеленчуци.
Всеки петък в селото има пазар на едър и дребен добитък.

Убийствата без съд и присъда започват с бившия кмет Борис Аргилашки, участник в трите войни (1912-1918).
На 9-ти септември 1944 г. е извикан от новия кмет Стоян Паликрушев, освободен политзатворник,
за „малка справка”.

В участъка е подложен на инквизиции с чупени на пръсти и ребра от пияни болшевизирани юноши.
На 14 септември е откаран в Цалапица, после в Стряма и е убит кра село Голям Чардак с други арестанти.

Трагичната му съдба е разказана от внука му Борис Аргилашки. Той дава сведения и за края
на полицейския пристав Райко Протосингелов,
който е убит с лопати в Храбрино 2-3 дни след Деветосептемврийския преврат.

Трагичен е и краят на петима селски стопани от село Равногор, които след 9-ти септември
са докарани в Голямо Конаре и са разкъсани живи,
след като са вързани и разпънати от комунистите с коне.

Безследно изчезва секретарят на общината Петко Пинджев.
Той заедно с други общинари са затворени в средното училище и премазани от бой.
Пинджев е откаран в Пазарджик, където неговите близки успяват веднъж да го видят при свиждане,
след което той за него
повече нищо не чуват.

Сред жертвите без съд и присъда е и полицаят Хресто Тороманов, убит от криминален
срещу уговорката да не бъде съден.

Съветникът Никола Шахънов, който е бил цигулар, е обвинен от комунистите,
че бил със старата власт и го убиват.

Тодор Средев, бирник на общината, отказва да предаде ключа от касата на нахлулите комунисти
и те го ликвидират на място.

Заможните селяни от Голямо Конаре Марин Михайлов и Райко Шуманов са убити 10 дни след 9-ти септември, след като в запой в кръчмата
комунистите се сещат за тях, че понякога сядали на една маса с пъдаря или секретаря на кметството.

Десетки са разказите са българи от Голямо Конаре, които са унищожени от голямото зло, което идва с 9 септември 1944 г.
и съветската окупация на България.

Надежда Любенова е събрала паметта за тези жертви и ги разказва на над 300 страници. Книгата е придружена с богати илюстрации на жертвите
и техните лобни места.

„Къща по къща, дом по дом е обхождала Надежда Любенова, за да опише тези свидетелства на истината, дори с риск за живота си
сред злостните закани родствениците на убийците и мъчителите”, пише в предговора към книгата писателят земеделец
и депутат в Седмото Велико Народно събрание Петко Огойски, бивш лагерист и политически затворник по време на комунистическия режим.

Той заслужено подчертава, че всичко написано в изследването е събрано от авторката така, както са ? го разказали
лично близките на жертвите на комунизма в Голямо Конаре.

Без съмнение и с тази своя трета изследователска книга, посветена на жертвите на комунизма в Пловдивско, Надежда Любенова
попълва още една важна страница от истината от черната страница от българската история за първите месеци от властването на БКП.

Любенова, Надежда. „Голямото зло в Голямо Конаре”, издава „Макрос”, 2018 г., 311 страници.

КЛУБ ИЛИЯ МИНЕВ…Предай нататък…