Комсомола,
подобно на Хитлерюгенд,
опустошаваше душите на младежите!

Петя Дубарова напуска този свят нощта на 3ти срещу 4 ти декември 1979 та,
като до преди това с нищо не издава, че ще сложи край на живота си.
Въпреки присъщата за поетичните натури отнесеност и оттегляне в света на мисълта си на моменти,
Тя е много общителна, лъчезарна, палава, има много приятели.
Приятелите и усещат нейния бунт и различен светоглед,
всички тайно и явно искат и се стремят да бъдат част от него…

Поклон пред опустошената й душа♥️

Петя Дубарова
ДОБРОТА
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.
Понякога съм толкова добра!…
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!
Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.
Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла
да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!

Обвинение на Комсомолския УчКом за саботаж,
тласка Петя Дубарова към самоубийство.

Време

Живота да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш!

Изтича песента, като вода!
Но времето остава нейна стража.

До тука спира моята съдба.

КЛУБ ИЛИЯ МИНЕВ…Предай нататък…

Комсомола,
подобно на Хитлерюгенд,
опустошаваше душите на младежите!