Иван Вазов

Видях два бука прегърнати в гората,
прегърнати нежно, кат либета в жар,
от корен до върха обвили се двата-
столетия пият любовний нектар.
О, буки,казах им,вие тъй сте прекрасни-
се дружни във радост и бедствия зли,
гръм, бури не плашат прегръдки ви страстни,
целувка ви жежка и смърт не дели.
Завидна е вашта любов безконечна,
тя пътника радва, прославя лесът…
Какво я направи тъй вярна и вечна?
Какво запечата съюза ви твърд?
Магия ли страшна или брачно венчанье,
ил клетви любовни – кажете да знам?
Презрително буките пазят мълчанье

КЛУБ ИЛИЯ МИНЕВ…Предай нататък…
и още по- силно прегръщат се там.

Слава Україні! Героям слава!