След освобождението постоянно е имало войни-Сръбската, Балканската, Междусъюзническата…
Мъжете биле на фронта.
Жените гледали добитъка и нивята.
Едва изхранвали челядта.

Войсковите подразделения обикновено били сформирани на регионален принцип.
Драган е дядо на майка ми.
На фронта бил с брат си Генчо.
Убили Драган край Чаталджа, а Генчо се върнал с едно момченце.
Казвало, че било Танас.

Жените скочили срещу Генчо:
-Не ти ли стигат твоите пет и на брат ти още три, а ти си помъкнал още едно гърло.
-Ами какво да направя.То се скрило под хамбара, но заклали майка му и баща му.
Хвана се за джоба ми и върви с мене от Чаталджа до Арпач
/Днешното с.Богорово общ.Стралджа, обл.Ямбол/

И така, отгледали го, като свое дете.
Другите деца, го запомнили като бат Танас.

Държавата периодично оземлявала бежанците и им построявала къщи.
Нея година оземлявали в Карнобат.
Бат Танас бил 16 годишен, но едър и излъгали, че е на 18.
Задомили го с една 14 годишна и заминали за Карнобат да ги оземлят.
Бат Танас започнал чирак в коларо-железарската работилница…

Докато беше жива майка ми, много исках да отидем в Карнобат и да научим още за Бат Танас.
На тя винаги ми викаше:“Видьо, и да отидем, кого ще търсим. Пък и аз бях много малка.
Ева ли ще познае“

И те така…
Какви българи е имало в царство България!
Но тази история и винаги ме натъжава…

Най-голямото престъпление на комунистите е,
че унищожиха българския морал!
И прекършиха гръбнака на българската нация!