От 1989 година насам на 9 ноември честваме едно събитие, което промени света:
падането на Берлинската стена.
На 3 октомври 1990 Германия се обедини отново след продължило 41 години разделение.
С изчезването на втората диктатура на германска земя,
с края на ГДР от политическата карта изчезна и целият социалистически лагер в Европа,
а на конфликта между Изтока и Запада беше сложен край.

9 ноември 1989 е съдбовен ден в историята на Германия, на Европа и на света!

В германския исторически календар обаче 9 ноември е свързан и с други важни събития.
През 1918 социалдемократът Филип Шайдеман
обявява края на монархията, начело на която бе кайзер Вилхелм II.
Провъзгласява републиката от балкона на Райхстага в Берлин.

Но още от самото начало на младата демокрация в Германия не ѝ е никак лесно.
И левите, и десните в страната се опитват да я премахнат възможно най-бързо.
На 9 ноември 1923 в Мюнхен вече маршируват националсоциалистите,
чийто водач – Адолф Хитлер – десет години по-късно взима властта в Германия
и хвърля света в най-голямата му катастрофа:
Втората световна война.

Евреите в Германия постепенно биват лишени от права,
а през 1942 година започва и систематичното им унищожение.
Още преди това, на 9 ноември 1938 година, в целия германски Райх горят синагоги,
а еврейски магазини биват плячкосвани.
На този ден са убити около 100 евреи, а 26 000 са депортирани в концентрационни лагери.
Погромът, наречен цинично „Кристална нощ“,
е нещо като ранна генерална репетиция за Холокоста по-късно.
Роберт Лей, ръководител на Националсоциалистическия германски работнически фронт, не крие това:
„Юда ще падне, Юда трябва и ще бъде унищожен! Това е наше свещено убеждение.“

Именно този 9 ноември – от 1938 година – е най-ужасният в поредицата от съдбоносни за Германия
ноемврийски събития, случили се на тази дата.

Трудно е да си представим по-голям контраст с 9 ноември 1989 – денят, в който пада Берлинската стена.
В онази нощ границата най-неочаквано се отвори за хората от ГДР.
Месеци преди това в страната започнаха да се провеждат протести срещу управляващата върхушка –
срещу хората от Политбюро на комунистическата Германска единна социалистическа партия ГЕСП.
Хиляди източногерманци бяха избягали вече на Запад през Унгария или през западногерманските посолства
в източноевропейските страни.
С всеки изминал ден растеше натискът за предоставяне на улеснения за пътуване на всички граждани на ГДР.
Но никой не очакваше подобен развой:
след като на международна пресконференция в Източен Берлин бяха огласени новите разпоредби за пътуванията,
„влизащи в сила незабавно“,
вече нищо не можеше да спре последвалите събития.

Още същата вечер ликуващи хора щурмуваха граничните пунктове в разделения Берлин,
а радостта им беше безгранична – в буквалния смисъл на тази дума.

След тази нощ вече нямаше връщане назад.
Първата дупка в Стената нанесе съкрушителен удар на болната система.
На 9 ноември в Германия за трети път се пишеше история.
Този път щастлива.
Дори и многото трудности, последвали падането на Стената и обединението на Германия,
не могат да променят това.
Защото постигането на единство вътре в обществото изисква повече време,
отколкото националното обединение.

Скоро след падането на берлинската стена
рухна целият социалистически концлагер!
Под тежестта на икономическата си несъстоятелност
и репресията на комунистите
върху собствените си съграждани!

КЛУБ ИЛИЯ МИНЕВ…Предай нататък…

Всеки, който споделя идеите на КЛУБ ИЛИЯ МИНЕВ,
вече е негов доброволен член!
Няма да има членска книжка,
но няма да плаща и членски внос!

Ако не е съгласен с някоя от идеите на КЛУБ ИЛИЯ МИНЕВ,
автоматично ВРЕМЕННО се самоизключва.