На днешния 15-ти август,
718 година.

Арабите свалят обсадата на Константинопол.
Прогонени от Тервел!

Тервел е един от най-забележителните владетели в историята на България.
Неговите дела имат огромно влияние не само върху България, но и върху цяла Европа.
Неговата битка с ислямските нашественици е съдбоносна за бъдещето на целия ни континент.

Тервел е вторият владетел на Дунавска България, който наследява Аспарух.
Знае се, че е от рода Дуло, но няма категорично доказателство, че всъщност е син на Аспарух.

Липсват детайлни и достоверни източници, от които да черпим достоверна информация за българските владетели.
Често информация черпим от “Именника на българските ханове” (всъщност князе, защото там не става и дума за ханове и ханства..
Друг основен източник са сведенията на чужди автори, най-често на византийски.

Името на Тервел също е обект на дискусии.
Това, което знаем със сигурност е, че той е спасител на Европа.

Император Юстиниан ІІ Ринотмет (Безноси) бива свален, когато вече Тервел е поел управлението на България.
Двамата изграждат добри отношения и Юстиниян успява да върне властта си с помощта на български войски, през 705 г.
Именно по тази причина Тервел получава титла и корона на Кесар, а не заради геройската битка през 718г.

Според някои историци, именно тази помощ на Тервел към Юстиниан е описана в един от надписите на монументалния релеф на Мадарския конник.

“Безноси” изненадващо поема поход срещу българите три години по-късно – през Тракия, но Тервел го изненадва и му нанася тежко поражение.

Българинът се отправя на поход през почти същото място през 711г., като дори се смята, че е стигнал до Константинопол.
Тогава император е Tеодосий III, който подписва изгоден за България договор.

През VII в. най-голямата заплаха за християнска Европа е новата религия, наречена ислям.
Тя се разпространява много бързо сред арабите и има сериозни амбиции да превземе света, започвайки от Европа.

По това време арабските територии се простират на три континента – Азия, Африка и част от Европа.
Бившите провинции на Източната Римска империя – Сирия, Палестина, Египет и Северна Африка вече са част от “халифата”.

В началото на VIII в. арабите се настаняват във Вестготското кралство в Испания.
Тогава те решават да пробият през втори фронт в Европа – през Босфора и Балканския полуостров.
Това представлява огромна заплаха пред Европа, която може да се окаже покорена.

През есента на 717 г. огромна арабска армия водена по суша от халиф Сюлейман ибн Абдул-Малик,
а по море от командващия флота негов зет Маслама Ибн Абдел-Малик, комуто впоследствие е поверено цялото командване,
потегля към Константинопол и го обсажда от всички страни.

Българският владетел е помолен за помощ и реагира, като през 718г. се приближава с войските си до Константинопол.
Първоначално се сблъсква с четири хилядна арабска войска, която е сразена и принудена да пристъпи към позорно бягство.

Арабските нашественици успяват с координация на морските си сили да осигурят огромна защита на тила си, наброяваща няколко десетки хиляди бойци.
Това не успява да помогне срещу българите и под командването на Тервел се провежда поредната успешна битка.

Интересни сведения от битката са достигнали до нас от летописеца Михаил Сирийски:

“Българите нападали арабите и ги посичали; тези последните се боели повече от българите, отколкото от ромеите.
Отвън арабите били притеснени от по-голяма беда, отколкото ромеите отвътре.
Дошла зимата, а арабите се боели да се оттеглят; първо – от техния цар, второ – от морето и трето – от българите.”

Той описва и тежките условия, в които били принудени да пребивават арабите – хранели се с отпадъци, трупове и камъчета.
След като останали блокирани, те прекарват тежка зима. Армията им става все по-неспособна и по-малобройна, защото много от тях умират от глад и болести.

През пролетта на 718 г. Тервел организира трета офанзива срещу нашествениците и те претърпяват най-тежкото си поражение.
Жертвите от арабска страна според Теофан Изповедник са 22 000, а според хрониката на белгийския монах Зигеберт – 30 000.

На 15 август 718 година арабите са принудени да свалят блокадата на Константинопол и да се оттеглят.
На практика това е датата, в която Европа е спасена.
Тервел е знаел, че ако Константинопол падне, нашествениците ще минат и през България, след като се подготвят добре за офанзива.

Испанският автор Мехия споменава в свое писание от 1545 г., че ролята на българите е огромна при разгрома на арабите.
Нещо повече – той изтъква факта, че по този начин са пресечени арабските стремежи за заключване на Европа от две страни.

Признание може да се открие дори и от френски историци като Шарл Дил, който отбелязва, че победата на Тервел над арабите
е по-значима от тази на франкския пълководец Карл Мартел.

За Тервел знаем няколко неща със сигурност – той е получил титлата Кесар, която е втората по значимост след императорската.
И от запазените документи знаем, че той е първият “чужденец” удостоен с подобен сан.
От друга страна, законите са били категорични по онова време – нехристиянин не може да бъде дори патриций в Империята, да не говорим за Кесар.

В музей във Вашингтон е открит оловен печат, който историците категорично смятат, че е именно на Тервел.
Находката е ценна, защото се сдобиваме с първия портретен образ на български владетел.
На гърба на печата (някои го наричат медальон) има надпис, на който ясно се чете – „Богородице, помагай на кесаря Тервел“.

Печат на Тервел
Печат на хан Тервел, снимка от книгата на Бешевлиев.

Редица държави в Европа са официализирали приказки и легенди в своите исторически разкази с една единствена цел –
да изградят самочувствие сред народа си.
Историята е важен инструмент за създаване на национални цели.
В същото време ние се лутаме, опитвайки се също да търсим повод за гордост в някакви мистични истории.
Нямаме нужда от това.
Имаме прекрасни поводи за национална гордост.

Тервел е повод за гордост.

Това, което знаем със сигурност е, че Тервел спасява Европа от нашествие и възпира първата мащабна ислямска експанзия към Европа.
Това дело е едно от малкото безспорни събития в българската история,
за което може да се открие признание и сред европейски изследователи.

П.П.

Като лайквате или споделяте
кометнарите и статиите
на КЛУБ ИЛИЯ МИНЕВ
Вие автоматично ставате негов член.
Чувствайте се у дома си!

Няма да получите членска книжка,
но няма и да плащате членски внос.

От вас не се иска велики подвизи.
Просто бъдете честни и справедливи;

Посещавайте
регистрирания в Германия сайт
на КЛУБ ИЛИЯ МИНЕВ

Споделяйте с роднини и приятели
идеите на КЛУБ ИЛИЯ МИНЕВ.

За сведение,
към 14.08.2023г.
сайта на КЛУБ ИЛИЯ МИНЕВ
е посещаван 34 314 пъти
от българите по света и у нас.

Статиите и коментарите в сайта
се списват само на български език.

КЛУБ ИЛИЯ МИНЕВ…Предай нататък…