14-ти май,
1876-а година.
Османска империя
Сопот
Ражда се Владимир Вазов.
Брат на Иван Вазов.
Владимир Вазов взема участие в Балканските войни.
Владимир Вазов през ПСВ се проявява в боевете при Градешница, Завоя на Черна
и особено при Дойран.
Най-големите успехи на Владимир Вазов са по време на Първата световна война (1915 – 1918).
В началото на войната е назначен за командир на 5-а артилерийска бригада с която взема участие в битката при завоя на Черна.
На 1 март 1917 г. е назначен за командир на Девета пехотна плевенска дивизия, която е в състава на 1-ва армия.
Дивизията още от 1916 г. под командването на генерал-майор Стефан Нерезов заема участъка от р. Вардар на изток до Дойранското езеро.
Още с назначаването си полковник Владимир Вазов обхожда цялата позиция и дава наставления за укрепването ?.
Под негово ръководство се създава дълбокоешелониран район за отбрана.
Благодарение на обширните си познания по фортификация, както и на влиянието на генерал Георги Вазов,
той отдава изключително значение на укрепването на позицията.
Тези усилия на полковник Вазов не са напразни.
В рамките на четири дни (22 – 26 април 1917) 86 тежки и 74 полеви вражески оръдия изстрелват над 100 000 снаряда без особен ефект.
Вражеските части дават над 1000 жертви и множество пленници.
След атаките на 8 и 9 май само 34-ти троянски пехотен полк погребва повече от 2250 вражески войници и 40 офицери.
На 20 май 1917 г. Вазов е произведен в чин генерал-майор.
През лятото на 1918 г. Дойранският укрепен район е съставен от четири разположени в дълбочина позиции
и е още по-добре укрепен поради факта, че преодоляването му открива най-прекия възможен път към долината на р. Вардар –
една изключително стратегическа позиция.
Боевете, които се провеждат на 16, 17 и 18 септември 1918 г., са още известни като Дойранската епопея.
Срещу дивизията на генерал Вазов се изправят
3 английски и 2 френски дивизии, 1 гръцка тежка артилерийска бригада и един гръцки конен полк.
Превъзходството в полза на противника е многократно.
Врагът започва и газова атака.
Тогава генералът казва на българските войници и офицери:
„ Трябва да победим или да умрем – друг избор няма!
“
На 16 септември генерал Вазов лично обхожда позицията за последни наставления преди епичната битка.
По-късно същия ден противникът започва усилена артилерийска подготовка,
която на 17 септември преминава в артилерийска подготовка за атака.
На следващия ден артилерията изстрелва снаряди с бойни отровни вещества,
което принуждава българите да се отбраняват с противогазови маски.
След ожесточени боеве противникът бива изтласкан, като дава над 10 000 жертви.
……
На 29 септември 1918 г. идва Солунското примирие,
армията е демобилизирана и генерал Вазов е назначен за началник на плевенската 9-а дивизионна област в Пловдив.
През 1919 г. е назначен за началник на 2-ра военно-инспекционна област в Пловдив,
а от август същата година е инспектор на артилерията в Министерството на войната.
След войната се демобилизира и бива назначен за началник на 2-ра армейска област,
а за кратко време след това е инспектор на артилерията.
На 24 февруари 1920 г. е произведен в чин генерал-лейтенант и преминава в запаса.
Става председател на Съюза на запасните офицери, който пост заема най-дълго в историята на организацията
(от 1920 – 1921 и втори мандат 1924 – 1930).
През октомври 1922 г. той с група висши офицери от запаса – Борис Сирманов, Георги Тодоров, Г. Ценов и др.
основава формированието Български народен съюз „Кубрат“[8],
С цел противопоставяне на заплахите от земеделския режим и от комунистическото проруско движение.
Членове са запасните офицери, „партиите на реда“, македонските и студентските среди.
БНС Кубрат съществува в конспирация до 9 юни 1923 г., след което се легализира,
участва в Народния сговор и активно в потушаването на Септемврийския комунистически метеж.
През октомври 1923 година генералът е избран в ръководството на комитет „Народна признателност“,
чиято цел е подпомагане на жертвите на „комунистическия метеж“ от септември същата година.
През 1926 г. става кмет на София.
По време на управлениеТО на София от ген. Вазов до 1932 г.
е реорганизирана пожарната,
изградени са рилският и витошкият водопроводи,
разширена е електрификацията,
усъвършенстван е градският транспорт.
София става една от най-зелените столици в Европа.
В 1936 г. английските ветерани канят своя най-достоен противник на бойното поле.
Вазов е поканен в Англия да присъства на конгрес на организацията Британски легион,
честващ победата на имперската армия през Първата световна война.
Посрещат го с уважение и най-големи почести.
На гара „Виктория“ в Лондон българинът е посрещнат от кмета на столичния град на империята.
Настанен е в замъка на лорд Харболи, където е отсядал Наполеон.
Когато минава, е построен почетен легион със знамена.
Тогава генерал Хамилтън, който го придружава, командва:
„За почест, мирно!“
На парада участват 3000 военни и 200 бойни знамена.
Когато се явява делегацията с българина, лорд Милн заповядва:
„ Свалете знамената!
Минава ген. Вазов –
победителят от Дойран! “
Председателят на Британския легион Майор Готлей го представя с думите:
„Ще дам думата на българския генерал Вазов.
Той е от малцината чужди генерали,
чието име фигурира в официалната история на Британския легион.“
Комунистите интернират Генерал-лейтенант Владимир Вазов след 9 септември в ловешкото село Рибарица,
Там той умира в мизерия и без медицински грижи
На 20 май 1945 г.
Само авторитетът на всепризнатият за народен поет Иван Вазов, спасява Генерал-лейтенант Владимир Вазов
от кървавата комунистическа вакханалия!
АБПФК на БКП, избиват без съд и присъда над 40 000 българи!
Само авторитетът на брат му го спасява от кървавият комунистически
4-ти състав на антинародния народен съд на престъпника Добри Джуров!
Обезглавил висшето командване на българската войска!
Само нагредналата възраст го спасява от мобилизация и да бъде застрелян на Драва в тил,
от политкомисарите на БКП!
Каквато е била сътбата на стотици „царски“ офицери!
На снимката:
Генерал Владимир Вазов с тримата си синове офицери.
Първите двама са кръстени на братята му – Георги (станал химик),
изпратен е от комунистическата власт в концлагера мина “Бобов дол”,
откъдето се връща жив, но пребит от бой, с избити зъби.
Иван (адвокат), който е изселен заедно с цялото си семейство и възрастната си майка Мария Горанова.
Третият син на героя от Дойран носи неговото име Владимир.
Той продължава офицерското поприще на баща си.
Той е от 58-и випуск на Военното училище, кавалер е на орден “За храброст” от боя за Страцин в Македония през октомври 1944 г.,
Осъден е от антинародният „Народен съд“ на 10 години строг тъмничен затвор.
А комунистите Борисов и Фандъкова продължават НЕЗАКОННО да лъскат МОЧА!
ЗАКОН ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕСТЪПЕН.
Обн. ДВ. бр.37 от 5 Май 2000г.
ЗАКОН ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕСТЪПЕН
Обн. ДВ. бр.37 от 5 Май 2000г.
Чл. 1. (1) Българската комунистическа партия (тогава именуваща се Българска работническа партия /комунисти/)
идва на власт на 9 септември 1944 г. с помощта на чужда сила, обявила война на България,
и в нарушение на действащата Търновска конституция.
(2) Българската комунистическа партия е отговорна за управлението на държавата във времето
от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., довело страната до национална катастрофа.
Чл. 2. (1) Ръководствата и ръководните дейци на Българската комунистическа партия са отговорни за:
- целенасоченото и преднамереното унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация;
- съзнателното нарушаване на основните човешки права и свободи;
- безпрецедентната разправа с народните представители от ХХV Народно събрание и всички невинно осъдени
от така наречения „Народен съд“; - моралния и икономическия упадък на държавата;
- установяването на централизирано директивно управление на икономиката, довело я до разруха;
- погазването и отмяната на традиционни принципи на правото на собственост;
- рушенето на моралните ценности на народа и посегателството срещу религиозните му свободи;
- провеждането на непрекъснат терор срещу несъгласните със системата на управление и срещу цели групи от населението;
- злоупотребата с възпитанието, образованието, науката и културата за политически и идеологически цели,
включително мотивиране и оправдаване на изброените по-горе действия; - безогледното унищожаване на природата.
(2) Комунистическият режим е отговорен за това, че: - отнемаше на гражданите всяка възможност за свободна изява на политическата воля,
като ги принуждаваше да крият своята преценка за положението в страната и ги принуждаваше да изразяват публично съгласие
за факти и обстоятелства с пълното съзнание за тяхната невярност и дори това, че те представляват престъпления;
това то постигаше чрез преследване и заплахи от преследване към отделната личност, нейното семейство и близки; - системно нарушаваше основните човешки права, като потискаше и цели групи от населението,
обособени по политически, социален, религиозен или етнически признак,
въпреки че Народна република България още през 1970 г. се присъедини към международни актове по правата на човека; - нарушаваше основните принципи на демократичната и правова държава, международните договори и действащите закони,
като с това поставяше интересите на комунистическата партия и нейните представители над закона; - при преследванията срещу гражданите използваше всички възможности на властта, като:
а) екзекуции, нечовешки затворнически режим, лагери за принудителен труд, мъчения, подлагане на жестоки насилия;
б) освидетелстване или настаняване в психиатрични заведения, като средство за политически репресии;
в) лишаване от право на собственост;
г) възпрепятстване и забрана за получаване на образование и упражняване на професия;
д) възпрепятстване на свободното движение във и извън страната;
е) лишаване от гражданство; - безнаказано се извършваха престъпления и се предоставяха незаконни предимства на лица,
които вземаха участие в престъпления и преследвания на други лица; - подчиняваше интересите на страната на чужда държава до степен на обезличаване на националното достойнство
и практическа загуба на държавен суверенитет.
Чл. 3. (1) Посочените в чл. 1 и 2 обстоятелства дават основание да се обяви комунистическият режим в България
от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. за престъпен.
(2) Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология,
които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.
Чл. 4. Всички действия на лица, които през посочения период са били насочени към съпротива и отхвърляне на комунистическия режим
и неговата идеология, са справедливи, морално оправдани и достойни за почит.
Законът е приет от ХХХVIII Народно събрание на 26 април 2000 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
,,Предай нататък…
АЗ ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ и цивилизованият ЕС!
Могъщите САЩ и непобедимият НАТО са гарант за свободата ни!