На 25 март преди 147 години в Браила издъхва една от най-митичните и обаятелни фигури в българската история и литeратура – Странджата.

Вазовият хъш от „Немили-недраги” в действителност е от плът и кръв.
Това е патриотът-родолюбец и борец за освобождението на България Никола Тодоров Странджата.
Никой в България днес не се пита дали той е реална историческа фигура, защото образът му отдавна е част от националната идентичност.

Никола или Нено Странджата е роден в Търново през 1834 г.
Кръстник му е Кръстю Момчев – член на мезлиша/общинския съвет/ и градската търновска община в Османската империя.

От малък Нено се изявява като смел, пъргав и ловък.
Градската легенда разказва, че един ден бащата на Нено купува дърва, натоварени на волска кола от един турчин.
Когато почват да ги разтоварват, 10- годишното момче извиква “ Мога да прескоча колата натоварена с дърва.”

“ Ако можеш, дървата с колата и воловете, ще ви ги дам безплатно”, казал турчинът с насмешка.

Нено се отдалечава десетина крачки от колата, запретва си късите панталонки, втурва се и със силен скок прескача колата.

Нено се потупва по гърдите и се обръща към турчина с думите: “Беним странджа”( aз съм юнак).
От тогава му остава името Странджа.

Турчинът верен на думите си, трябва да остави колата и воловете и почва да плаче.
Бащата на Нено го успокоява, като му казва да остави само дървата и да си вземе колата и воловете.

Не можейки да понася османлиите, вече порасналият Никола напуска Търново.
С материалната подкрепа на Добродетелната дружина през 1867 г. в България навлизат две чети,
за да установят настроенията и готовността на българското население за въстание –
четата на Панайот Хитов, през април-август и четата на Филип Тотю – през май-август, а Никола Странджата вее знамето на войводата-първият трибагреник.

Връщайки се от България в Румъния, той отваря кръчма-кафене в Браила.
Много хъшове намират подслон и храна при него.
Самият Вазов прекарва 2-3 месеца в кръчмата на Странджата.
Впечатлен от своя благодетел, той го описва в своите произведения като най-уважавания хъш.
Вторият знаменосец на Ботевата чета Димитър Стефанов Казака също посещавал кръчмата на Странджата – човекът, приел нерадостния живот на хъш.
Странджата издъхва от туберкулоза в Браила в ръцете на Вазов (Бръчков) с мечтата да дойде в България и да умре за нея.
Деня, в който издъхва страстния родолюбец, камбаните на Браила бият за Благовещение, 25 март.

147 години по-късно на същият ден също е Благовец.
Да почетем в сърцата си паметта на Странджата, който завинаги ще бъде част от българската Свобода.

…Предай нататък…КЛУБ ИЛИЯ МИНЕВ…
Слава Україні! Героям слава!