ВСЕБЪЛГАРСКИЯ КАЛЕНДАР

На днешния 23-ти март,
в далечната 1907-ма година

„Тук почива страшилището на Турската империя“.
Тези думи Панайот Хитов произнася
пред гроба на Филип Тотю,
една от легендите в национално-освободителните ни борби.

Революционерът издъхва на днешния ден в град Две могили, Русенско забравен от държавата.

След Освобождението през 1878 г. е оставен да изгние в румънски затвор,
където излежава нелепа присъда по скалъпено дело.
Филип Тотю се завръща в освободена България чак през 1884 г.
Живее в с.Острица, Русенско, а след това в гр. Две могили, където се занимава с градинарство.
Получава скромна поборническа пенсия от правителството заради участието си в революционното движение.

Името му обаче остава в Историята, защото е писано с кръвта на Свободата.

От 1850 г. Филип Тотю е хайдутин в четите на
Бойчо войвода,
П. Чернев,
Ст. Люцканов Попов,
Жельо войвода.

Води и своя дружина из Стара планина.

Филип Тотю попада в търновския и сливенския затвор откъдето през 1863 г. успява да избяга.
Установява се в Румъния и се захваща с градинарство.

През 1867 е определен според Привременен закон за народните горски,
създаден от Раковски за второстепенен войвода.

През май 1867 г. четата му води славна битка край село Върбовка.
За нея Захари Стоянов пише:
„…захванала се отчаяна борба.
Мирната до него време горичка преобърнала се на касапница.
Битката била гърди срещу гърди.
От една страна гърмели пушки, а от друга звънтели ятагани,
а из помежду мнозина се борели като пехливани.”

Четата е разбита и принудена да се изтегли на връх Юмрукчал в Стара планина,
присъединява се към четата на Панайот Хитов и с нея се оттегля в Сърбия.
С тези си действия привличат вниманието на европейската общественост върху съдбата на българите.
През 1868 участва във Втора българска легия, под ръководството на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

През 1875 г. е определен от Българския революционен централен комитет (БРЦК)
за войвода на чета в Старозагорското въстание(1875),
но не успява да се прехвърли в България поради неговото преждевременно избухване и потушаване.
Предвожда доброволческа чета в Сръбско-турската война.

Участва и в Руско-турската окупационна война война.
Резултат на която е Задунайската губерния!

Четата на Филип Тотю тръгва със знаме в червено, бяло и зелено, подредени низходящо.
Това е първият български трикольор (1877 г).
Знамената с трикольор са били две и когато е станала раздялата на четниците в Балкана тези,
които са се отделили от четата на Филип Тотю, са поели с второто знаме.
На това знаме следите се губят, но трикольорът, останал у Тотювата чета, е запазен и до днес.

Позорно петно върху славния войвода е съдбата на Христо Ботев.
Войвода на четата трябвало да бъде Филип Тотю.
Дори му били изработили ботуши по мярка.
Но Филип Тотю е поискал 3 000 златни наполеона за да предвожда четата.
Сумата е била непосилна за БРЦК.
Затова в безизходицата,
снажният Ботев сам повежда четата.
Обут в ботушите на дребничкият Филип Тотю.

Вследствие на което,
краката на Ботев са били болезнено разранени
по целият път на четата!

От дома на Димитър Горов в Търну Магурели,
до лобното му място на Вола!

…Предай нататък…КЛУБ ИЛИЯ МИНЕВ…
Слава Україні! Героям слава!