ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

На днешния 25-ти февруари.
1992-ра година.

Общинският съвет на София взема решение за разрушаване на Мавзолея на Георги Димитров…
Мумиярника бе разрушен сняколко контролирани взрива, с цел безопасността на съседните сгради…
Това бе изопачено от медиите, представено като кариракурно взривяване,
а не като справедлив акт на възмездие към мумията на най-масовият българоубиец,
под чийто диктовка АБПФК на БКП, избиват БЕЗ СЪД и ПРИСЪДА над 40 000 образовани, предприемчиви и родолюбиви българи…

На същото заседание, на 25 февруари 1992 г., Столичният общински съвет (СОС) приема решение № 19,
с което възлага на Кмета на София да предприеме действия за демонтирането на Паметника на съветската армия, получил прозвището МОЧА.

В самия център на българската столица, на височина 37 м., се издига огромен монумент МОЧА,
възхваляващ армия, нахлула враждебно в България на 5 септември 1944 г.
и съотговорна за гибелта на десетки хиляди невинни българи, избити без присъда
по времето на нейната окупация и под диктовката на нейния върховен главнокомандващ – Й. В. Сталин.

Към 1946 г. от съветски войници и офицери са били убити безразборно 123 деца, жени и мъже – българи и българки…
Известно е и отчаяното писмо на марионетния премиер Г. Димитров до Сталин,
в което се изброяват конкретни примери за извършени тежки престъпления
и съдържащо молба към Кремъл да се намеси и спре убийствата,
изнасилванията и грабежите на безцеремонните окупатори.
В шуменското село Дивдядово съветски мародери убиват най-възрастния комунист в България.
Междувременно са известни десетки случаи на изнасилвания и убийства на случайно срещнати жени и момичета.

За целия период на окупацията (от септември 1944 г. – до декември 1947 г.) издръжката на Червената армия
е струвала на българския народ 82 милиарда лева, загуба на суровини и селскостопанска продукция.
Същата армия насилствено възкачва на власт режим, управлявал България в продължение на 45 години, и
режим, обявен със закон, приет през 2000 г. от българското Народно събрание, за престъпен!

МОЧА, разположен в сърцето на Княжеската градина в София е открит на 7 септември 1954 г.

Приетото на 25 февруари 1992 г.,решение № 19, на Столичният общински съвет (СОС) не е отменено и да днес!
Но всички прокурори се правят на глухи и слепи за беззаконието, относно неизпълнението на решение № 19, на Столичният общински съвет …

Нещо повече!
Бившият кмет на София Борисов и настоящият Фандъкова не само не предприеме действия за демонтирането на МОЧА,
като марионетки на пасоль Макаров, яростно го бранят от гнева на българите…

МОЧА се е преврнал в една урбанистична язва в самото сърце на София и в място сеещо постоянен разкол сред обществото ни.

МОЧА е паметник на продължаващата ни васалност на Русия и след формалното ни приемане в ЕС и НАТО.

МОЧА е паметник на националният ни позор, управленска безотговорност, и ширещото се беззаконие.

МОЧА е паметник на путиниста-„евроатлантик“, премиер-корумпиер, барселонският мачо, Бойко Бекапето.