ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

На днешния 13-ти февруари.
1925-та година.
Убит е професор Никола Милев.

Комунистите от 1918г. и до днес са рушителите на България.
Комунистически терористични групи методично избиват елита на България.

1925г. е извършен политически най-значимият атентат в човешката история.
На 16 април 1925 година,комунисти терористи взривяват църквата „Света Неделя“.
Рекордът на брой убитите и ранените е надминат чак на 11-ти септември 2001г.
при атентатът на джихадисти-терористи
срещу кулите-близнаци на световния търговски център в Ню Йорк.

При атентата на 16 април 1925г.
са Убити повече български генерали, отколкото във всички войни, които България е водила!
След 9.9.1944г. само за два месеца,
оръдията на Кремъл българоубийците комунисти терористи, унищожават елита на българската нация.
Без съд и присъда са избити над 40 000 образовани,работливи и родолюбиви българи.
Между които „фашистите и врагове на народа“ фамилия Вазови и синовете на Райна Княгиня!

Дни преди да замине като представител на България в САЩ,
професор Никола Милев, е убит на 13 февруари 1925 година.
На булеварда с руско име „Дондуков“, в центъра на София.
Екзекуторите отново са Комунисти, наемни убийци на Русия, методично избиващи елита на България.

Никола Милев е роден на 8 май 1881 г. в Мокрени,голямо българско село в Костурска каза Османска империя.
След като завършва българското основно училище в Мокрени,по препоръка на Екзархията
постъпва в цариградския лицей „Галатасарай“.

След завършването на лицея през 1902 година учителства в Цариград
и работи във вестника на Симеон Радев „Вечерна поща“.
Никола Милев е Член на Цариградския комитет на ВМОРО.
През 1903 година, Никола Милев постъпва да учи история в Софийския университет, който завършва през 1909 година.
Никола Милев специализира нова история във Виена от 1910 до 1912 година.

На 23 април 1913 година, в навечерието на Междусъюзническата война, заедно с още 13 души подписва
„Мемоар от костурско-леринско-кайлярската емиграция в София“,
в който се настоява за присъединяване на
Костурско, Леринско и Кайлярско към България. В „Мемоара“ се казва:

„Ако Крит с цената на своите епически борби,
си извоюва отдавна правото да бъде неразделна част от гръцкото отечество
и Гърция никога и за нищо не би се отрекла от него,
то нашият роден край е запечатал своето единство с България
чрез страданията и сълзите на едно измъчено население,
чрез кръвта на хиляди, пролята в името на българската национална идея.
И днес, когато българското племе даде нови, скъпи жертви
за съкрушение на вековния общ враг на балканските народи,
България има повелителен дълг да събере всички български земи,
да се пожертвува нито един кът от тях, толкоз повече от ония,
които през толкоз изпитания високо са държали знамето на народния идеал..“

1915 – 1922, Никола Милев е доцент в катедрата по българска история и история на балканските народи в Софийския университет .

През 1918 година Милев е директор на печата при Министерството на външните работи и вероизповеданията.

Никола Милев се противопоставя активно на установения след Първата световна война болшевишки земеделски режим на Стамболийски.
Никола Милев е сред основателите на партията Народен сговор.

След убийството през 1922 година на Александър Греков отново от комунисти-терористи, наемни убийци на Кремъл,
Никола Милев е директор на всекидневника „Слово“.

Като председател на Дружеството на столичните журналисти, Никола Милев защитава свободата на словото и печата.

Никола Милев, като първомайстор на масонската ложа „Зора“,
се застъпва за каузата на македонските българи и за автономна Македония.
Никола Милев е включен в българската делегация на конференцията в Лозана през 1922 година.

Никола Милев е включен в проекта на състава на деветоюнското правителство като министър на външните работи,
но се отказва.

Никола Милев се включва в редовете на ВМОРО, още като ученик.
През 1898 година е член на Цариградския революционен комитет на ВМОРО.
Никола Милев е представител на Костурско-Леринското братство на Учредителния събор
на Съюза на македонските емигрантски организации,
проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година.

Никола Милев участва в дейността на македонските братства и сътрудничи активно
на периодичния печат на македонските българи.
Заедно с професорите Любомир Милетич и Иван Георгов
Никола Милев е съветник и близък сподвижник на Тодор Александров.
Никола Милев е автор на „Мемоара за положението на българското малцинство в гръцка и сръбска Македония“,
представен на Обществото на народите в 1924 г.

Ванче Михайлов описва Никола Милев,
като един от безспорните интелектуални и морални водачи на бежанците от Македония.

През 1923 година Никола Милев е един от основателите
на Македонския научен институт и е избран в първия му Управителен съвет.

Никола Милев е противник на опитите на комунистическите сили, оръдия на Кремъл,
да овладеят ВМРО и другите македонски организации и
се противопоставя на Майския манифест.
През 1924 година във Виена групата македонски русофили, около Димитър Влахов, свързани със съветските служби,
получават заповед от Кремъл за убийството на Никола Милев,
чрез комуниста терорист Станке Димитров и Централния комитет на БКП,

По заповед на Специалната наказателна тройка в състав Станке Димитров, Иван Минков и Вълко Червенков,
терористичната група за мокри поръчки на Петър Абаджиев ,извършва убийството на проф. Никола Милев
на 13 февруари 1925 година на булевард „Дондуков“, в центъра на София.
Физическият убиец е кукушанинът Милан Манолев, осъждан по атентата в Софийското казино през 1915 година,
и амнистиран при управлението на зеленият комунист Александър Стамболийски в неговата болшевишка земеделска република.

Погребението на Никола Милев на 15 февруари 1925 е едно от най-многолюдните в София през онези години.

Кремълският килър Милан Манолев, скоро след убийството е заловен от македонски дейци.
След самопризнания е убит от ВМРО.
Захвърлен на същото място, където дни по-рано е извършил убийството на проф Никола Милев.

ВМРО ликвидира и подбудителите на убийството на проф. Никола Милев-
депутатите марионетки на Кремъл Тодор Страшимиров (17 февруари 1925) и Хараламби Стоянов (6 март 1925).

От своите колеги и съвременници Никола Милев е възприеман като един от най-добрите български историци.
Неговата монография от 1914 година „Католишката пропаганда в България през XVIII век“
е високо оценена и му проправя пътя към кариерата на университетски преподавател.
В периода 1914 – 1923 година Никола Милев е редовен доцент по нова история в Софийския университет,
От 1923 година Никола Милев е професор.

Тези, които продължават папагалстват
комунистическия прочит на българската история
са дипломирани идиоти!

ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

На снимката:
Цариградският комитет на ВМОРО с Никола Милев

КЛУБ ИЛИЯ МИНЕВ…Предай нататък…

Слава Україні! Героям слава!