На днешния 9-ти февруари.
1920-та година.

В Пловдив умира Екатерина Ненчева.
Първата българска поетеса.

Екатерина Ненчева е родена в семейството на медицински фелдшер,
участник в Априлското въстание (1876)
Руско-турската освободителна война (1877 – 1878),
В освободителните борби в Македония.
Умира при неизяснени обстоятелства в полицейския участък в Никопол през 1902 г.

Съпругата му и трите им деца остават без средства.
На годишнина от смъртта на бащата се самоубива 15-годишният брат на Екатерина.
Тези трагични събития слагат тежък отпечатък върху душевността на бъдещата поетеса Екатерина Ненчева.

Приживе бащата на Екатерина Ненчева е местен от град на град и заедно с него семейството живее в
Севлиево,
Тутракан,
Балчик,
Плевен,
Ловеч,
Луковит,
с. Батошево,
Русе,
Никопол.

Екатерина Ненчева завършва IV клас на Американския девически колеж в Ловеч и гимназия в София.
Записва се студентка по славянска филология.

През 1909 г. Екатерина Ненчева се омъжва за публициста-общественик Иван Харизанов (1885 – 1947)
Заедно с двете им деца дипломата Милчо Харизанов и Иванка (омъжена за строителен инженер Любен Ковачев)
Екатерина Ненчева следва съпруга си, където той е съдия и прокурор
в градовете:

Бяла,
Търговище,
Кюстендил,
Нова Загора,
Хасково,
Пловдив,
Враца.

Учителства в
Кюстендил,
Нова Загора,
Пазарджик,
Търговище,
Хасково,
Рила.

Във Враца Екатерина Ненчева се разболява и семейството се връща в Пловдив.
След година, изпълнена със страдания, крехката Екатерина Ненчева умира от туберкулоза.

Екатерина Ненчева пише стихове от 14-годишна възраст.
Увлича се от поезията на М. Ю. Лермонтов, Хайнрих Хайне и особено от Джордж Байрон.
Като студентка публикува в списанията „Летописи“, „Демократически преглед“, „Общо дело“ и главно в сп. „Мисъл“ (с псевдоним Велерина).

През 1909 г. Екатерина Ненчева издава първата си и единствена стихосбирка „Снежинки“.
По време на тежкото си заболяване печата в списанията „Съвременна мисъл“ и „Листопад“.
Някои от писаните тогава стихотворения са издадени посмъртно.

С творчеството си
Екатерина Ненчева е първата в българската литературна история
поетична манифестация на интимния вътрешен свят на жената.
Основни мотиви в поезията ѝ са любовта и смъртта.
Повечето от стихотворенията са пропити с тъжни настроения, израз на трагичната съдба и изострената чувствителност на Екатерина Ненчева.

Издаденя на Екатерина Ненчева:
Снежинки, лирически песни, 1909
Избрани стихотворения, редакция и предговор Веселин Ханчев, 1941
Изповеди на една мадона в черно, стихове, писма, спомени, 1985
Прокълнатият ангел – Екатерина Ненчева. Издателство „Срелец“, София 1995.

КЛУБ ИЛИЯ МИНЕВ…Предай нататък…

Слава Україні! Героям слава