На днешния 28-ми януари.
1956-та година.

Подписана е декларация на държавите от от Варшавският пакт за дружба, сътрудничество и взаимна помощ.

Основаване: На 14 май 1955 г., Варшава, Полша

Закриване: На 1 юли 1991. След разпадане на СССР и на социалистическия концлагер.

Членовете на Варшавския договор се задължават да се защитават един друг, ако един или повече от тях е нападнат.
Договорът също така посочва, че отношенията между подписалите се се основават на взаимна ненамеса във вътрешните работи и зачитане
на държавния суверенитет и независимост.
Това обаче е само декларативно.Нарушено е с намесите в Унгария (1956 г.) и Чехословакия (1968).
Тези факти хвърлят светлина върху политиката, която СССР води към Пакта.
Освен това доктрината Брежнев постановява намеса във суверенитета на държавите в социалистическия концлагер!
“Когато силите-противници на социализма се опитват да отклонят социалистическите страни
към капитализма, това се превръща в проблем не само на засегната страна, но и в общ проблем на всички социалистически страни.

Основните действия на Пакта в страните-членки са насочени към намесата във вътрешните бунтове срещу мракобесния коменизъм,
надничащ зад лозунгите за народовластие!
Опити за оттегляне от Пакта от другите страни няколко пъти са удавени в кръв!

Например през 1956 г. по време на манифестациите в Унгария (Унгарската революция) и в Полша.
Войски на Варшавския договор се намесват и по време на Пражката пролет през 1968 г.
когато нахлуват в социалистическа република Чехословакия, за да се сложи край на демократичната реформа,
която по това време правителството се опитва да въведе.

Унгарското въстание започва на 23 октомври 1956 г. и първата му фаза приключва в края на октомври.
Унгарците решават, че революцията е победила.
Начело на страната е Имре Наги.
По късно Наги е арестуван и ликвидиран през 1958 г. след таен процес в Будапеща.
На 31 октомври в Москва е взето решение за провеждане на военна операция в Унгария под кодовото наименование „Вихър“.
Операцията започва на 4 ноември и на 11 ноември 1956 г. съветските войски смазват въстанието.
Участват пет съветски дивизии
с 31 550 души,
танкове, оръдия и миномети – 615,
зенитни оръдия – 185,
бронирани машини – 380,
3930 автомобила,
изтребители – 159
и бомбардировачи – 122.
През първия ден на въстанието в Будапеща излизат на улицата 200 000 души.

Постепенно то обхваща и други градове на страната.
Основните искания на унгарците са десталинизация и декомунизация на страната,
неутралитет, многопартийна система, свободни профсъюзи и извеждане на съветските войски.
Веднага след потушаване на въстанието са арестувани 5000 унгарци, като 846 от тях са пратени в съветски затвори.
Вследствие на въоръжените конфликти загиват 2652 унгарски граждани, ранени са 19 226.
Съветските войски губят 707 души,
ранени са 1500.
Начело на страната е подставен кремълската марионетка Янош Кадар.
По данни на ЦРУ след революцията 188 000 унгарци бягат в Австрия, а 18 000 – в Югославия. През 1957 г.
в САЩ намират убежище приблизително 35 000 унгарски бежанци.

След време Пол Хенце, бивш служител на Държавния департамент на САЩ, обобщава критиките към „Радио Свободна Европа“
по време на унгарските събития, отбелязвайки, че унгарците вярват, че радиото им помага в борбата срещу комунистическата система.
Като цитира един подробен анализ, основан на огромно количество разсекретени документи и разкази на очевидци от онова време,
той казва:
„Изследването заключава, че западните предавания очевидно са насърчавали унгарците да мислят,
че Съединените щати няма да оставят революцията да бъде смазана.
Според Хенце това убеждение произтича от многото информации за публични прояви в подкрепа на Унгарската революция по света
и емоционалните коментари на водещите,
а не от обещания за западна военна помощ .

Нещо абсурдно!
При още незаглъхналите
тътени на ВСВ!

КЛУБ ИЛИЯ МИНЕВ…Предай нататък…

Слава Україні! Героям слава!