ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

Вчера, 22.01.2023г., се навършиха 144 години от смъртта на Любен Каравелов –
поет, писател, енциклопедист, журналист, национален герой с важна мисия и роля в освобождението на България.
Той има сериозен принос не само за развитието на обществената мисъл в милото му Отечество,
но е и един от най-ревностните разобличители на подмолната антибългарска политика на Русия
и нейните нескончаеми опити да бъде заличена българската идентичност и народ.

Негови са думите:
„най-после, българинът са бори за своето съществование, за своята свобода, за своето име и за своята народност;
а неговите русски братия му казват, че български народ не съществува и че думата България е само географическо понятие!
Разбира са, че „ако славянофилите да не би биле така чудни, то тие биле твърде смешни.“

Неоспоримо доказателство за изключителния патриотизъм и родолюбие на забележителния българин е статия на Любен Каравелов,
публикувана във в. Независимост, г .III от 21 юли 1873 г., бр. 44.
В нея той аргументирано подлага на унищожителна критика ширещите се славянофилски идеи в Русия
и опита да бъде заличена националната идентичност на всички славянски народи, освен руския,
и на първо място на българския народ.

Ето какво пише в нея Любен Каравелов:

„В Россия съществуват две съвсем противоположни убеждения за восточните дела.
Първото убеждение говори, че славянските племена в Турция и в Австрия тряба да добият своя самостоятелност
и да заключат тесен съюз с Россия, която е обязанна да бъде тяхна покровителница и съюзница.
„Славянските племена в тие две господарства, говорат истинните русски патриоти, тряба да състават две федерации,
които ще да са намират под покровителството на Россия.
Австрийските славяне ще да състават едно цяло; а турските – друго цяло.
Панславизмът е празна мечта.“
На тие русси отговарят московските славянофили със следующите думи:
„Сичките славянски племена тряба да състават едно цяло и да преклонат колената си пред своята по-стара сестра Россия.“
Преди малко време един от най-яростните славянофили г. Викентии Макушев (гл. „Голосъ“, 178)
отговаряше на г-на Палацки, за неговата статия в „Реформа“, следующето:
„Ако ние подаваме ръката си на славянските племена, то никак не мислиме да ги покориме,
да ги погълнеме и да унищожиме тяхната племенна особенност (а не народност, като неправилно са изражава г. Палацки).
Чехска народност няма така също, както няма и баварска или саксонска, венециянска или неаполитанска.
Както немците или италиянците съставляват един немски или италиански народ,
така също и славянските племена съставляват един славянски народ или една нация.“
И така, г. Макушев ни доказва, че на тоя свят не съществуват ни чехи, ни поляци, ни сърбе, ни българе;
а съществува само „матушка Россия“, която не ще ни да знае за племенните особенности на своите „нищожни“ славянски братия.
Разбира са, че подобни думи би биле оскърбителни за славянските племена даже и в такъв случай,
когато би ги изсказал някой немец или някой грък;
но г. Макушев е руссин, славянофил, православен и учен човек, т. е. той е професор в Киевският университет.
Истина казваше А. Герцен, че множество учени хора са длъжни на Михала!
Ако гореказаниите думи да беше изрекал някои прост и необразован човек,
то умните хора би го причислите в числото на лудите;
но тие са изречени от един професор, който е обязан да приготви знающи и разсъдителни граждани и който са счита за прогресист.
Но както и да е, а г. Макушев с два реда, – само с два, – унищожи толкова славянски народности,
които са съществувале цели хилядолетия!
Да са обясниме.
Ние мислиме, че между славянските племена ще да са въдвори братско споразумение и тесен съюз само тогава,
когато сяко едно племе бъде независимо и когато сека една народност уварди своите племенни отличия.
Другояче са не може.
Ако г. Макушев обича своите русски особенности и ако са гордее със своето русско име,
то и секи други славянин, т. е. секи чех или българин е длъжен така също да защищава своите племенни особенности
и да варди своето собственно огнище.
С една дума, сяка една славянска народност е длъжна по-напред да нареди своята собственна къща;
а после вече да мисли за своето родство с това или с онова славянско племе.
Българинът тряба да бъде по-напред от сичко българинът, сърбинът – сърбин, чехът – чех, руссинът – руссин;
а после вече да яват на светът, че тие са и славяни.
Но г. Макушев ни разсказва, че баварците, саксонците и пруссаците са немци.
Това е така, но шведите не са немци.
Ако Неапол и Сардиния са съставиле едно цяло, то Италия, Испания, Португалия, Франция и Ромъния никога няма да състават друго цяло.
Тие четири романски народи могат да заключат настъпателен и отбранителен съюз против пангерманизмът,
против англо-саксонците или против славянските племена;
но никога не могат да станат един народ и да са управляват от една династия,
защото французинът няма желание да пожертвова своята французска особенност за любовта на испанците,
а италиянецът няма намерение да пожертвова своето име за любовта на ромънинът.
Наполеон I. испита сичкото това практически. Ни у една народност, ни в едно господарство той не е срещал такава голяма опозиция,
каквато срещна в Испания.
В другите господарства Наполеон беше длъжен да са бори с войските; а в Испания – със самият народ.
И така, славянските племена могат да бъдат съюзни само тогава, когато сяко из тях бъде независимо
или когато секиму са дозволи да управлява своята къщица по своята собственна воля;
с една дума, славянските племена само тогава ще да бъдат славяни,
когато руссинът са остане руссин, чехът – чех, а българинът – българин.
Ние са съзнаваме, че между някои славянски племена съществува
глупаво, ситно и ненужно религиозно, политическо или историческо разделение и че подобно разделение не треба да бъде;
но това са отнася само до оние славянски племена, които са една народност или една фамилия.
Така, например, сърбете, хорватите, черногорците и босанците съставляват един народ или една народност,
защото говорат един език и защото имат еднакви нрави и обичаи;
чехите, моравците и словаците съставляват друга народност;
а руссите, мало-руссите и бело-руссите – третя народност.
Между руссинът и мало-руссинът съществува по-голямо разстояние, нежели между сърбинът и словенецът;
а между полякът и чехинът съществува по-малко различие, нежели между българинът и руссинът.
Ако г. Макушев е добар филолог, то сичкото това одавна вече му е известно.
Ние мислиме, че панславизмът е възможен, – барем приблизително, – сама тогава, когато австрийските славяне,
т. е. чехите, моравците, словаците, лужичаните и поляците състават едно независимо цяло;
сърбете и българете – друго цяло;
а Россия – третйо цяло.
Разбира са, че тие три цели тряба да имат между себе си споразумение и да са съветоват за някои общи дела.
Освен това, сека една народност, която влазя в съставът на това или на онова дело,
треба да уварди своите племенни особенности и да остане независима в сяко едно отношение.
Треба да кажеме и това, че гореизложенното наше мнение не е нищо друго, освен една теория.
Единственното добро, което са в състояние да ни направата днес нашите русски братия,
са състои в тяхното съчувствие кам нашата политическа свобода и кам нашата племенна особенност.
Помогнете ни да свалиме от шеите си турското и немското иго;
развежете ни ръцете и дайте ни възможност да добиеме своя собственна воля;
докажете на Европа, че нямате задни мисли и че са ръководите от чисти побуждения;
най-после, докажете ни своето съчувствие и своето братство практически, –
и вие ще да намерите нелицемерни братия и яростни съюзници.
„Соловья баснями не кормятъ“, говори русската пословица. Ограбенният, погазенният и полуубиенният народ
не е в състояние нито да помисли ни за „великите славянофилски идеи“,
ни за „Аксаковските братства“, ни за Катковската „общеславянска литература.“
Нека ни бъде дозволено да кажеме, че празните филологически теории, славянофилските азбуки и Погодиновските послания
не само че не облегчават положението на поробенните славянски народности, но причиняват им положителна вреда.
Г. Макушев е пътувал по славянските земи и познава твърде добре това критическо положение.
Гръцките шарлатани и турските кесиджие и без теориите на г. Макушева
приследоват твърде енергически „несъществующите“ русски пропаганди, които, по техните думи,
са са появиле и над камак, и под камак.
Но да оставиме това и да продължиме своето обозрение.
Ако чехите, за любов на г-на Макушева, са откажат от своята народост,
то другите славянски племена нямат подобно намерение.
Ние, българете, обичаме руссите, но още повече обичаме сами себе си;
ние са радваме на русските успехи и на русското величие,
но в това също време желаеме да бъдем свободни и независими;
най-после, ние сме готови да защищаваме общеславянските интереси, но желале би по-напред да защитиме сами себе си.
Нашето днешно положение е такова, щото народът не може да мисли ни за племенно родство, ни за славянофилство;
а ако е сичкото това така, то той (народът) е готов да са хвърли на шеята сякому,
който му подаде каквато и да е помощ и който пожелае да облегчи неговото горчиво съществование.
На гладният, на жедният, на убиенният и на нещастният не требат никакви теории и никакви платонически съчувствия.
Политиците говорат, че днешните времена са практически, економически и егоистически.
Ние им вярваме.
Българският народ са бори с Фанариотските злодейци и старае са да спаси вярата си и народността си;
а русските богослови му разсказват, че петйото правило на 7-ят Вселенски събор говори,
че овцете треба да са покоряват на вълците;
българският народ влече турското иго и старае са със сичките си сили да облегчи своето положение;
а г. Макушев му предлага своята младоженска десница, и калесва го на свадба;
най-после, българинът са бори за своето съществование, за своята свобода, за своето име и за своята народност;
а неговите русски братия му казват, че български народ не съществува и че думата България е само географическо понятие!
Разбира са, че „ако славянофилите да не би биле така чудни, то тие биле твърде смешни.“

ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

КЛУБ ИЛИЯ МИНЕВ…Предай нататък…

Слава Україні! Героям слава!