ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

На днешния 17-ти януари,
1860-та година.

Рорен е Георги Вазов, български генерал.
Брат на поета Иван Вазов.

Комунистите превръщат в трагедия съдбата на наследницита
на фамирия Вазови!

Първородният син на Минчо и Съба Вазови – Иван Вазов, се ражда на 9 юли 1850 г.
Той става автор на безброй пиеси, стихосбирки, повести и разкази,
а книгите му „Епопея на забравените“ и романа му „Под игото“ са едни от най-четените български книги.

През август 1897 г. в народняшкото правителство на Константин Стоилов е избран за министър на народната просвета.
През 1920 г. тържествено е отпразнуван 70-годишният юбилей на Вазов и е награден със златна лира.
Успял да види всенародната любов и признателност, умира на 22 септември 1921 година.

Вторият от братята Вазови е Никола.
Той е роден през 1852 г.

Лекар в Стара Загора става третият брат, роденият през 1855 г. – Киро.
Учи медицина в Цариград. През 1877 г. завършва с отличен успех цариградския медицински лицей и става военен лекар в османската армия.
По-късно е назначен за управител на Българската болница в Цариград.
През Руско-турската война 1877-1878 г., си купува дрехи на турски офицер
и така преоблечен пристига в родния си град, за да помогне на семейството си.
После се завръща в Османската империя и постъпва на работа в болницата Хайдар паша.
През 1881 г. се установява в Стара Загора.

Единият му син Минчо Киров Вазов участва в Балканската война 1912-1913 г.
Другият му син Иван Киров Вазов е достоен български офицер, юрист и държавен деец.
Участва във войните за национално обединение 1912–1918 г. и достига до чин майор.
Той е кавалер на три ордена “За храброст”.
През Първата световна война служи с баща си, д-р Кирил Вазов в 12-ти пехотен Балкански полк.
Баща му е мобилизиран и назначен за лекар на полка, а капитан Иван Киров Вазов е ротен командир.

След края на Първата световна война той напуска по собствено желание военната служба и завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“.
Специализира държавни и правни науки в Лайпциг, Германия, където защитава докторат.

При завръщането си у нас работи като адвокат.
Избран е за независим депутат в ХХV-то Обикновено народно събрание (1940–1944 г.).
Министър на търговията, промишлеността и труда (от 14 април 1943 – до 1 юни 1944 година).

При варварите комунисти, марионетки на Русия след 9.9.1944г. !
На 1 февруари 1945 г. Вазов е в групата на разстреляните министри,
осъдени на смърт от Първи състав на Народния съд.

Офицер и военен инженер е изборът на Георги Вазов, роден на 5 януари 1860 г., Богоявление.
Със започването на Руско Османската война Георги,
заедно с Алеко Константинов постъпват писари в Свищов при Найден Геров –
губернатор на първия освободен български град Свищов.

По негово предложение десетина български младежи, сред които е и Георги Вазов,
са изпратени през 1878 г. да се учат в Одеското военно училище.
През 1881 г. генерал-губернаторът на Източна Румелия, Алеко Богориди го взема за адютант.
През 1882 г. поручик Георги Вазов постъпва в Николаевска военна академия в Санкт Петербург.
Когато разбира за извършеното Съединение на България на 6 септември 1885 г.,
той се завръща в Пловдив и заминава за Османската граница, за да укрепи граничната полоса.

Войната обаче пламва от запад, откъдето сръбския крал Милан, под диктовката на руския цар,
нахлува с войските си в пределите на българската държава и поради тази причина капитан Георги Вазов заминава за Сливница.
Включва се в последните сражения от войната и е награден с орден “За храброст”.
След нейния край е назначен преподавател по военно инженерство в Софийското военно училище.
Допринася много за укрепване на инженерните ни войски.

През Балканската война 1912-1913г. генерал-майор Георги Вазов е мобилизиран и назначен за началник на пътищата
и етапите в Действащата армия.
По-късно е издигнат за генерал-губернатор на Лозенград.

През януари 1913 г. ген. Георги Вазов е назначен за началник на Източния сектор на 2-ра армия
и взема участие в обсадата и щурма на Одрин.

На 13 март 1913 г. влиза триумфално в превзетата от неговите части „непревземаема“ Одринска крепост.
През Междусъюзническата война 1913г. е издигнат до министър на войната.
Автор е на мемоари и военно-теоретични разработки.
Умира на 13 август 1934 г., на 74 годишна възраст.

Петият брат от фамилия Вазови е Михаил.
Заминава за Париж и се записва в Чуждестранния легион.
След известен престой в него се завръща в България и е призован в армията.
За извършени геройски подвизи през Сръбско-българската война – 1885г. е удостоен с орден “За храброст”
и е повишен в офицерски чин подпоручик.

По нелепа грешка е застрелян на 9 август 1886 г. този талантлив и храбър офицер, който посмъртно е повишен в чин капитан.

Шестият брат е Владимир Вазов.

Роден е на 14 май 1868 г. в Сопот.
Завършва Софийското военно училище през април 1887 г. с чин подпоручик.
Служи в Шумен и София.
През Балканската война Владимир Вазов е командир на 4-и артилерийски полк,
с който участва в боевете при Гечкенли, Люлебургаз и Чаталджа.
В Първата световна война е назначен за командир на пехотна бригада, а впоследстиве и на 9-а пехотна Плевенска дивизия.

През септември 1918 г. се проявява със своята дивизия в отбранителните боеве на Дойранската позиция.
Ранен е в рамото, награден е с високи воински отличия и достига до чин генерал-лейтенант.
Дългогодишен председател е на Съюза на запасните офицери.
Два мандата е кмет на столицата.

През 1936 г. е поканен лично да оглави делегацията на Съюза на запасните офицери
за честванията на ветераните от войната във Великобритания, където е посрещнат с големи почести.

След 9 септември 1944 г. той живее в тетевенското село Рибарица,
където се занимава с дърворезба и изследване миналото на Сопот.
Живее много скромно, в пълна изолация, без всякаква медицинска помощ.
Умира в град Тетевен на 20 май 1945 г.

Издател на събраните съчинения на Иван Вазов става най-малкият му брат Борис.
Той е роден през 1873 г.
През 1890 г. постъпва юнкер във Военното училище в София и на 2 август 1893 г. е произведен в чин подпоручик.
След четири години решава да напусне армията.

Завършва юридическо образование в Париж, където защитава и докторат по право.
Бил адвокат и журналист.
Избиран е многократно за председател на «Славянска беседа».

Когато пламва Балканската война, поручик Борис Вазов отново облича военната униформа,
макар че бил освободен от военна обязаност, поради факта, че е народен представител и заминава на фронта.
Той единствен от всички депутати се явил в полка си.

Поручик Борис Вазов се сражава в боевете като командир на оръдеен взвод и батарея и проявява героизъм.
Затова е удостоен с орден за храброст. В разгара на Междусъюзническата война, на 28 юли 1913 г. е произведен в чин капитан.
След войните за национално обединение , от 1927 до 1932 г. е назначен за пълномощен министър на Царство България в Прага.
След като му изтекъл мандата, се завърнал в България и станал един от редакторите на вестник «Мир».

В българската военна история двамата братя генерали – Георги и Владимир Вазови,
олицетворяват два от най-величествените върхове на българския воински дух – Одрин и Дойран.
Стиховете на техният най-голям брат Иван Вазов пък обезсмъртяват техните подвизи и победите на българското оръжие
във войните за национално обединение.

Иван Вазов няма деца.
Но децата на братята и сестрите му са изтребени от комунистите след 9.9.1944г. „до 9-то фашиско коляно“.
Заедно с над 40 000 избити БЕЗ СЪД и ПРИСЪДА!
За да се заличи българската интелигенция.
И комунистите да превърнат Швейцария на Балканите
в социалистически концлагер!
В 16-та ССР!

На снимката:
Иван Вазов с майка си, братята и сестрите си, от ляво надясно:
прави ­ Владимир, Кирил, Въла, Георги, Борис;
седнали ­ Анна, Иван Вазов, баба Съба.

ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

КЛУБ ИЛИЯ МИНЕВ…Предай нататък…

Слава Україні! Героям слава!