Дали има друг такъв случай в европейската или пък в световната политика?
Действащ президент да нарече водачите на една от най-многобройните парламентарни партии „шарлатани“.
Или пък действията им – „шарлатания“.

Било ли е например президентът на някоя президентска република да нарече крайнолеви или крайнодесни свои душмани с някое ругателно определение.
Дали се е случвало във френската република?
Дали пък Макрон не е наругал поне веднъж своята съперничка Марин Льо Пен?

Говорят ли си и във Франция по този начин?

Нещо подобно наистина е станало.
Няколко много остри думи, отправени от Макрон по адрес на Марин Льо Пен преди изборите тази година:
„Мисля, че Марин Льо Пен лъже, като казва: „бъдете спокойни, почтени хора, ще увелича пенсиите“, защото няма да го направи“.

Остро, наистина.
Само че това са обвинения, приемливи в политическите препирни.
Макрон не нарича Льо Пен лъжкиня.
Думите му са: „Тя лъже, като казва, че ще увеличи пенсиите“.
Има същностна разлика.
И най-умният човек може да каже нещо глупаво, но това не значи, че е глупак.
И че е редно да бъде наричан глупак.
И най-възпитаният човек може да каже нещо непремерено, но това не значи, че е простак.

Но може пък други френски политици да са се ругали помежду си така, както сега се ругаят някои нашенски политици?
По време на прочутия с остротата си сблъсък между устатия водач на френската крайнодясна партия Национален фронт Жан-Мари Льо Пен
и борбения социалист Бернар Тапи, наричан още „политическото животно“, чуваме:
„Това не е вярно!
Стига сте лъгали!
Говорите глупости!
Това, че крещите, не означава, че говорите верни неща, защото говорите глупости“.
И така нататък.
Те между другото говорят все на „Ви“.
Това са му всичките остроти на този „прочут с остротата си сблъсък“.

Веднага едно сравнение с нашенското:
„Негодяи, мошеници, лъжци, крадци, крадете с милиони, крадете с милиарди“,
произнесено от водача на най-многобройната парламентарно представена партия в България.
И това са официално произнесени ругатни при обиколките му в провинцията, въобще не говорим за псувните от тайно направените записи.

После същият този водач иска от „негодяите, мошениците и крадците“ подкрепа за правителството си и намира това за съвсем естествено.
Той ги е ругал, защото те са обявили модела му на управлението за „мафиотски“ и са го арестували неправомерно.
И сега си го връща.
Отмъщение, което не е политически довод, или отговор, а най-обикновена простащина.
В махалата обаче така се прави, там така си отмъщават.
Махалата България.

Президентът Румен Радев призовава партиите към разбирателство и обединение в името на… тук следва да цитирам изтъркани и общоизвестни приказки.
И веднага след това нарича действията на втората по численост парламентарна партия „шарлатания“.
И не вижда в това никакво противоречие.
И той си го връща, защото един от водачите на тази партия е казал, че президентът се е срещал с Бойко Борисов.
Така се прави в махалата България.

Разликата между „господине“ и „тоя тиквеник“

В държавата България обаче би трябвало да е иначе.
Би трябвал президентът да каже:
„Уважаемият лидер на „Продължаваме промяната“ Асен Василев е бил подведен, сигурен съм, че ще намери сили да ми се извини“.
Дори да не използва „уважаеми“ и „намери сили“, тонът би следвало да е сходен.
Отделен е въпросът, че Асен Василев не предостави доказателства за твърданията си.
Но измежду целия сонм от пиари, съмишленици и съветници около президента явно не се намери кой да му подскаже верните думи и поведение.
Защото това пък явно тук не се прави.

Някои могат да приемат това и за нещо второстепенно, което не засяга същността.
И същността пак да си е пълна с добри намерения, като това да се състави правителство например.
Получава се като при вица за соц продавачката, която рекла:
„Миче ма, дай на тоя тиквеник един тутманик“,
вместо да каже:
„Моля господине, заповядайте си тутманика“.
Какво толкова, нали човекът си е получил в края на краищата тиквеника, макар да се е почувствал замалко като тутманик?

„България, мое страдание…“

Дали обаче това е само простащината, с която отдавна сме свикнали, или е явление, което показва показва много по-дълбинни и същностни особености за обществото ни?
Ето какво казва прочутата френска философка от български произход Юлия Кръстева:
“ …думите си остават чужди неологизми, захвърлени в мъртви пясъци, снобски безсмислици, гръмко празнословие.
Ако им липсва учтивост – те са обидни.
Тази липса на вкус показва варварското в обществото“.
И още :

„Смятате, че ви се дължи всичко, поради не знам каква причина, поради нищо;
искате всичко, при условие, че ще може да дремете, да мързелувате или да хитрувате, да лавирате, да мамите – и, понякога, да работите до изнемога.
Но защо, за Бога, се съсипвате?
Мои ближни, братя мои, причинявате ми болка.
България, мое страдание…“

Та и тънката прослойка умни, образовани, възпитани българи имат право да кажат на политическите простаци –
дори когато те са премиери и президенти, или най-вече тогава:
„Превръщате държавата България в махала. Причинявате ни болка и страдание.“