ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

На днешния 1-ви декември,
1879-та година.

В Орхание/Ботевград/ се ражда Стамен Пенчев

Стамен Панчев е от онези българи,
които през 1912 година от интелектуалци и културни дейци се превръщат в смели войни.
Овладян от чувство на патриотизъм и себеотрицание, той се впуска в боевете,
но наред с бойния вик „Ура“ и желанието да отблъсне неприятеля,
от неговото съзнание никога не изчезва човещината и любовта към ближния.

Именно на ужасът от войната, Стамен посвещава почти цялото си творчество.
В неговите стихове на преден план изпъква личната трагедия на обикновения войник,
отделен от всичко любимо, но съпричастен със съдбата на своята родина.

Може би най-прочувствената и нежна творба на Панчев
е заветът към неговия тригодишен син „Сине мой“.

Всеки един ред от това блестящо стихотворение сякаш извира от душата на поета,
за да докосне сърцето на невръстното дете и да го насочи в правилния път.

Скоро след написването на „Сине мой“ Стамен Панчев е тежко ранен край Чаталджа.
Няколко дни по-късно той издъхва в лазарета, държейки в ръце портрета на своя тригодишен син Павел.

Сине мой

Сине мой, надежда скъпа моя,

радост в грижи, грижа в радостта,

може би последен ден е тоя,

в който те милува твой баща.

Аз отивам, за да се не върна,

дълг отечествен зове ме в бой,

може би не ще те веч прегърна,

теб не ще продумам, сине мой!

Сине мой, аз те благославям,

нека Бог закриля теб в света.

На теб сал един завет оставям –

свет завет на грижовен баща.

С него расти, възмъжавай, сине,

моето богатство ти е той,

с него татко ти не ще загине –

ще живее в тебе, сине мой!

Сине мой, живей със светлий спомен

на родинолюбците деди,

гражданин бъди ти всявга скромен,

честен в мисли и в дела бъди.

Вярвай в идеали благородни,

с тях окрилен в мирен труд ил в бой,

дай живота си за края родни –

българин бъди горд, сине мой!

Сине мой, надежда скъпа моя,

радост в грижи, грижа в радостта,

може би последен ден е тоя,

в който виждаш своя ти баща.

Аз отивам, за да се не върна,

дълг отечествен зове ме в бой –

дай да те целуна и прегърна,

може би за сетньо, сине мой!

ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

На снимката:Тригодишният Павел – синът на Стамен Пенчев

Приятели по света и у нас!
ОБИЧАМЕ ВИ!

КЛУБ ИЛИЯ МИНЕВ…Предай нататък…

Слава Україні! Героям слава!