Най-големият син на хан Кубрат – Батбаян, по традиция и закон е негов наследник на трона на Велика България.
Но тъй като вече е ясно, че няма да устои на напора на хазарите,
се взима решение по-малките му братя да поведат прабългарските племена в търсене на нови поселения.
Пред Батбаян възниква задачата да задържи колкото се може повече хазарите, за да могат другите спокойно да се изтеглят.
В изпълнението на тази задача Батбаян прилага различни способи.
Води с хазарите партизанска война, като напада из засада отделни техни войскови части и ги унищожава.

Подкупва военачалници на хазарския каган, за да не водят битки с него.
Така хазарите, след като все пак завземат столицата Фанагория,
запазват управлението на Батбаян над най-голямото прабългарско племе – котригурите,
което е останало да ги възпира,
а той е признат за васален владетел на Черна България.

Младият каган на хазарите Кабан се влюбва в красивата дъщеря на Батбаян – Арбак, и иска да се ожени за нея.
Той получава бащината й благословия и на сватбата вдига тост:
„Двата народа имат един бог – Тангра,
говорят на сходни езици,
нека да бъдат братя!“
Това става през 668 г.

Батбаян управлява Черна България до 683 г., когато каган Кабан умира и е наследен от сина си Джамар,
чиято майка е българка.
Но той е непълнолетен и каганатът всъщност се управлява от неговия чичо Промар,
който ненавижда българите и започва гонения срещу тях.
Поради това Батбаян се изтегля в кавказките планини и там сред върховете основава град Хумар, който обгражда с непристъпна крепост.
Няколкото опита на хазарите да я завладеят завършват с пълен неуспех.

През 687 г. Батбаян предава властта си на своя син Бат Тамер Джуран, който тогава е на 27 г.
Владетелят умира през 690 г., когато е на 65 г. –
много солидна за времето си възраст, защото тогава средната продължителност на живота е 47-50 г.
До последно той ходел на лов по цели дни и можел с лъка си да порази див козел на 700 крачки разстояние.

Не се знае нищо за наследниците на Бат Тимер Джуран, ако е имал такива.
Внукът на Батбаян, синът на дъщеря му Арбак, когато става пълнолетен и поема властта в свои ръце,
обявява, че има поравно хазарска и българска кръв и затова е владетел и на двата народа,
които ще бъдат негови напълно равноправни поданици.
По негова воля майка му, която притежава оракулски способности, е обявена за главен жрец на Тангра,
нещо нечувано дотогава, защото само мъже са можели да бъдат такива.

Тя го оженва за българка и когато му се ражда син, успява да го убеди да бъде кръстен Баян –
на българския си дядо.

След това следите се губят.
Единственото, което е останало от Черна България,
са развалините на крепостта Хумар в днешна Балкария./на снимката/

Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история

КЛУБ ИЛИЯ МИНЕВ…Предай нататък…